COVID-19 сабабли вужудга келган ижтимоий инқироз ва унга қарши давлат чора-тадбирлар дастурининг ишлаб чиқилиши ҳамда амалга оширилиши

ЎЗБЕКИСТОН РЕСПУБЛИКАСИ ОЛИЙ ВА ЎРТА 
МАХСУС ТАЪЛИМ ВАЗИРЛИГИ
ТОШКЕНТ МОЛИЯ ИНСТИТУТИ
“ИҚТИСОДИЁТ,БОШҚАРУВ, СОЛИҚЛАР ВА СУҒУРТА”
КАФЕДРАСИ
“ИҚТИСОДИЁТ” фанидан
КУРС ИШИ
МАВЗУ:  COVID-19  сабабли вужудга келган ижтимоий инқироз ва унга
қарши давлат чора-тадбирлар дастурининг ишлаб чиқилиши
ҳамда амалга оширилиши  
Бажарди: 
  
Текширди:  _____________________________
RO‘YXATGA OLINDI
“ ____ ”  _______20 2 2 y.
__________________ RO‘YXATGA OLINDI
“ ____ ”  _______20 22  y.
__________________
Kurs ishi taqrizga
topshir il gan sana
“ ____ ”  _______2022 y. Kurs ishi taqrizdan
qaytarilgan sana
“ ____ ”  _______2022 y.
Kurs ishi himoya
qilingan sana
“____” _______20 2 2  y.
Baho   “ _____ ”  _________ ___________
(imzo)
____________
(imzo)
___________
(imzo) Komissiya a’zolari:
__________________
__________________
__________________
TOSHKENT  COVID-19  сабабли вужудга келган ижтимоий инқироз ва унга
қарши давлат чора-тадбирлар дастурининг ишлаб чиқилиши
ҳамда амалга оширилиши
Ки риш	
1. C
OVID- 19   и нқ и ро зин ин г ижтимоий та	ъ си р	и ҳамда  ҳу к у мат нин г  	
м
и	лл и й и	ж т и	м о и	й   т а ъ	м	ин	о т т	и з	им	и га  у	м у	мий  	н уқта	и  	н а за	ри
2. COVID-19  сабабли вужудга келган ижтимоий инқироз ва унга 
қарши давлат чора-тадбирлар
3.   COVID-19   сабабли   вужудга   келган   ижтимоий   инқирозга   давлат
чора-тадбирлар дастурининг ишлаб чиқиши
4.   Ўзбекистонда   COVID-19   сабабли   вужудга   келган   ижтимоий
инқирозга қаши кураш
Х у ло	
с а
Фойдаланилган адабиётлар
1 КиришУ
ш б у   курс   ишида   C O	V I	D - 19  	п а	н д	еми я	си   т	ом	они д а	н   ю зага   к	е л га	н
и қ т и	
с о	д ий-ижтимоий   инқ и р о з га   қа р	ш и  	Ў з	бе к	ис т	он   ҳу к у	м ат	и   т	ом	они да	н
а	
м а л га  	о ш	ири л а ё тга	н  и	ж тим о	и й   ҳ и	м о я ни   та	ъм ин	л а	шни   қ ў л л аб - қу	вв атл	овчи
д а л	
и лла	рни   к	е лт	ир и шга   қ а р ат и л га н .  	У ш	б у   курс   ишида   C O	V I	D - 19	
ин
қ	иро з	инин г   Ўз б	е к	ис т	он даги   ижтимоий   та	ъ с и ри н и  	б а ҳо л а	й д	и  	в а
д а	
ро	м а д л а	рн	ин г   ў зг а	ри ш	и га   а л	о ҳ	и да  	э ът и б о	р  	б ер а	д и. COV	I D - 1 9  	ин қ	иро з	и
б у т у	
н   д у	н ё д а   ҳ а	л о к ат	л и   иқтисодий   т а ъсирга   о	л иб   к е	л д	и  	ва  Ўзб е кист	он
ҳ	
а м   б у	н д	ан   м у с т	а сно   э	м а с	.   2 016  	йи л да   П	ре з	и д	ен т   Ш.   М	ир з	иё	ев   ҳ	о к	им иятга
к	
е лг а н и	д а н  	б е р и  	б ир   қа т ор   и с	л о ҳ	о т л а	рни   а	м а л га  	о ш	ир га	н  	в а  	ж а ҳ	он   б	о з	ор л а	ри
б и ла	
н   к ў п ро қ   и н те г р а ци я	л а ш ган  	м а	мл а к ат   -   б	ири	нчи  	м а	р т а   2020  	йи л  	м а	р т	
ойи
да   C O	V I D -19   таъ	с и ри га  	д у ч   к е	лд и.  	Ҳ у к у	м ат   т	е з к	ор л	и к   б	и л а	н  	ж а	во б
х а	
р ак а т л а	рини   а	м а лга 	о ши	р д	и,   би р   қат о р   қа т тиқ   чек	л о в   ч ор а	л а	рини   к ў	р д	и,   шу	
ж
у	м л а д а	н,  	ми л л	ий   д а	р а	ж а д а  	и к к	и т а к а р а н т и	н  	эъ	л о н   қ и	л и н	д и,  	б и р оқ   П	ре з	и д	ен т
б у	
н да	н   б у	ён   ка	р а	н т	ин  	э ъ л	он   қ	и л	инм а	сли г	и   ҳ ақ и	д а   гап ир и	б ,  	м а нс а	бд о р	л а	р га
“	
п а	н д	еми я   ш а	рои т	и да  	и ш л аш  	в а   я ша ш	ни   ў рга ни ш	л а р и ”   к е р а к	л и ги   т ўғ р и сида
к ў	
рс а т	м а  б	ер га	н .
А кс	
а рият   б	о шқ	а   д	ав л	а т л	ар д	а   б ў	л г а ни   к аб и,   у ш бу   ч е к	л аш   чор а	л а ри
иқтисо д иётг	
а   ў з  	та ъ с ир	ини   кў	р с	а т д	и .   Ви р у с   та	р қ а л	и ш	инин г  	о лд	ин	и	
о
л	и ш   у	ч у	н   ҳ а	р ак а т ла	н и ш	ни  	че к ла ш  	в а   иқ т исо	д и й,   ва   и	ж т и	мои	й   ф а	о л	и я т	ни	
че
к л а ш   к	ер а к   бў л д	и .  	Ас	осий  	с а н	о а т   т ар м о қ л ари   -   а йни қса  	э кспо рт га	
й
ў	н алт	ири л га	н   т а	рмо қ л а	р   -   Ў з б	е к	ис т	оннин г   р иво	ж л а н и	б  	б о р а ётган   т у риз	м
с оҳа	
си   б	и л а	н   б	ир   қ а т	ор да   ў з   фа	о л	и я т	ини   т ў х т а т	и шга   м а	ж бур  	б ў	лд и.   Б у н	д ан
т а ш қа р и	
,   к ў	п ла б  	ои л а ла	р  	и ш  	жой л а	ри	ни  	й ўқ	о т	и ш	и  	с а б а б л	и,   а й ниқ	с а ,
н ора с	
м и й   иқт и со	д иёт	д а  	и ш л а	ё тга	н л а	р   у	ч у	н   д а	ро	м а д ла	рнин г  	п а	с а	йи ш	и га  	в а пул
ў тказ	
м а	л ар и   с о н и   ва   қи й	м а т	ин	ин г  	п а	с а	йи ш	и га   ду	ч   к	е л	и ш д	и .  	Х ВФ
т аъ к	
и дл а	ш	и ч а	,   п а н	де ми я н и нг  	Ў з	б екист он га   т а	ъси	ри   шу  	п а	й т га	ч а   “	нис б а та	н
қ	
ис қ а  	м удд а т л	и ”   бў л	и б   к	е лг а н  	в а   “ йи	л н и нг   и к к инч и   я р	ми да   фа	о л   ў	си ш
к у з ат	
и л га	н,   қ	и ш л	о қ   х ў	ж ал	и ги  	в а   қ у р и л и ш   с оҳа	л а р и  	б утун   й и	л  	д а	вом	и да
ба	
р қ а	рор л	и к	ни  	н а	мойи ш  	э тга	н ”   бў л	с а - да	,  C O V I	D - 1 9   п а н	д е	м и я си  	Ў з	б ек и сто	н
2 ке л а	ж аг	и га   ка т та  	но а	ни қл	и к   к	е л т	ир д	и  	в а   қ у й	и да   к ў р	с а т и	л га н	д е к,   к ў пги н а	
Ў
з	б еки	с т	он  	ои л а л а	ри  	жи д д	ий   з а	р а	р   к ў	р д	и .
У ш бу   курс   ишида  	
ин қ	иро з  	о қ	и б а т	л а ри   ҳ а қида   у	м у	м ий  	м а ъ	л у	м о т ,
ш унинг д ек,  	
мам л	а к	ат нин	г  	и ж т	и м	оий   ҳ	и м	оя   т	и з	и м	и   -   ҳ у к у	м а т нинг
COV	
I D - 1 9г а   ни с б а т а н  	ж а воб   х а р а к	а т л	ари   би	ла н   б	ир г	а л	и к д	а   у ш бу
т	
а ъс	ир л а рни   қ а нч а	л ик   с а	м а р а	л и   ҳ а	л   қи	л г а н	л и г и   б а ҳол	ана д	и.
К	
е йин	ч а	л и к,   ҳ у	жж ат	д а   иқт и со	д и	ё т	ни  	риво	ж л а	н т	ир	и шга   кат т а   т у	р т к	и   б	ери ш	
в
а  	ми л л а т   ф а рза н д	л а р и  	б у н	д ан   орт	д а   қ	о л	м а	с л	и к ла	рини   та ъ	мин л а ш   у	ч у	н	
иж
т	имо	ий   ҳ	им	о я   т и з им и д а н   фо й	д а	л ан и ш  	б ў й ич а  	и к к	и т а   т а к л	и ф   ба	ён
қ	
и л	ин г а	н .
Курс иши объекти:   COV	
I D - 1 9   сабабли вужудга келган ижтимоий инқироз
ва унга қарши давлат чора-тадбирлар дастурининг ишлаб чиқиши ҳамда амалга
оширилиши билан таништириш жараёни.
Курс   иши   предмети:   COV	
I D - 1 9   сабабли   вужудга   келган   ижтимоий
инқироз   ва   унга   қарши   давлат   чора-тадбирлар   дастурининг   ишлаб   чиқиши
ҳамда амалга оширилиши билан таништириш кўникмалари.
Курс   ишининг   амалий   аҳамияти   курс   иши   жараёнида   илгари   сурилган
фикрлардан,   ёндашувлардан   ҳамда   самарадорлигини   таъминловчи   курс   иши
натижаларидан   педагогик   фанлар   бўйича   маърузалар   тайёрлаш,   қўлланмалар
яратиш,   шунингдек   методик   тавсияномалар   яратишда,   иш   тажрибаларини
оммалаштиришда самарали фойдаланишга хизмат қилади.
  Курс иши ишининг таркибий тузилиши ва ҳажми: кириш, 2 боб, 5 бўлим,
умумий хулосалар ва тавсиялар, фойдаланилган адабиётлар рўйхатидан иборат.
Курс ишининг умумий ҳажми 47 бетни ташкил этади .
3 4 1.COVID- 19   и нқ и ро зин ин г ижтимоий та	ъ си р	и ҳамда  ҳу к у мат нин г  	м и	лл и й
и	
ж т и	м о и	й   т а ъ	мин	о т т	и з	им	и га  у	м у	мий  	н уқта	и  	н а за	ри	
C
OVID- 19   и нқ и ро зин ин г ижтимоий та	ъ си р	и
Иқтисодий тадқиқотлар ва ислоҳотлар маркази Жаҳон банки ва “Тараққиёт
стратегияси”   маркази   билан   биргаликда   COV	
I D - 1 9   пандемиясининг
Ўзбекистон   Республикаси   фуқаролари   ижтимоий-иқтисодий   ҳаётига   таъсири
бўйича тадқиқот ўтказди. 
Ушбу тадқиқот “Ўзбекистон фуқароларини тинглаш” лойиҳаси доирасида
олиб   борилган   бўлиб,   фуқаролар   фаровонлигини   баҳолаш   ва   Ўзбекистон
ҳукумати   томонидан   амалга   оширилаётган   ислоҳотлар   юзасидан   жамоатчилик
фикрини  ўрганишни  мақсад   қилган.   Тадқиқот  натижаларига  кўра   қуйидагилар
аниқланди:
Ижтимоий фаровонлик соҳасида
- Бандлик даражаси бироз ошди. Камида битта ишлайдиган аъзоси бўлган
уй   хўжаликларининг   улуши   март   ойига   нисбатан   апрел   ойида   40   фоиз
пунктидан   кўпроққа   пасайди.   Апрелдан   майгача   бўлган   даврда   15   ф.п.   га
кўпайди (43%дан 58%га).
-  Хонадонларда  кимдир «ишидан  айрилган  ёки ишламай қолгани»  ҳақида
хабар   берган   респондентлар   сони   март   ойида   1%   дан   апрел   ойида   19%   га
ошган.Инқирозга   қарши   қабул   қилинган   кенг   кўламли   чоралар   дастурининг
амалга оширилиши натижасида апрел-май ойларида ишидан айрилганлар сони
19%   дан   12%   гача   камайди.   Бироқ,   деярли   барча   респондентлар   фаолиятини
тўхтатиб турилишини вақтинчалик, деб ҳисоблашган.
-   Камбағаллик   даражаси   ёмонлашиши   мумкин.   Апрел   ойида   COV	
I D - 1 9
пандемияси   бошланганидан   буён   қашшоқлик   чегарасидан   пастроқда
яшовчиларнинг   улуши  10%   га  етди   (март  ойида   7,4%).  Бу  яна   448  минг   киши
яшаш   даражасининг   пасайиши   натижасида   камбағаллик   чегарасидан   чиқиб
кетиши мумкинлигини англатади.
-   Озиқ-овқат   истеъмоли   яхшиланмоқда.   Озиқ-овқат   истеъмолининг
пасайганлиги   ҳақида   хабар   берган   уй   хўжаликларининг   улуши   апрел   ойидаги
26% дан май ойида 23% га тушди.
5 -   Бевосита   давлат   ёрдамини   олиш.   COVI D - 1 9   пайдо   бўлганидан   бери
аҳолининг   9%и   тўғридан-тўғри   ҳукумат   ёрдамини   олганлиги   ҳақида   хабар
беришди. Ёрдамнинг энг катта қисми (89%) натурал (товар) шаклида берилган.
Таълим соҳасида
-   Май   ойида   барча   мактаблар   ёпилганига   қарамай,   деярли   барча   мактаб
ёшидаги   болалар   муайян   таълим   ва   ўқув   машғулотларида   (97%)   иштирок
этдилар.   Респондентларнинг   аксарияти   (69%)   ушбу   машғулотлардан
қониқишган ва 8 %и эса қониқишмаган.
-   Ўқув   машғулотларининг   асосий   қисми   таълим   телевизион   дастурлари
орқали   амалга   оширилганлигини   ўқувчиларнинг   87   %и   белгилашган.
Ўқувчиларнинг   6   %и   учун   мобил   ўқув   қўлланмалари   асосий   таълим   усули
бўлиб,   ўқувчиларнинг   5   %и   репетитор   ёки   ўқитувчи   томонидан   берилган
топшириқлар орқали ўрганганлар.
-   Хонадонларда   телевизор   ва   телевидение   дастурларидан   фойдаланиш
имконияти   юқорилиги   (91   %дан   ортиқ)   ушбу   тизим   орқали   ўқув
машғулотларининг   кенг   миқёсда   эканлигини   қисман   тушунтиради.   70   %
хонадонларда смартфонлар мавжуд ва уларнинг қарийб ярми мобил интернетга
уланган. Респондентларнинг 17,5 %и шахсий компютерга ёки ноутбукка эга, 8
% хонадон кабелли интернетига уланган.
Хизматлар кўрсатиш ва маиший харажатлар
-  COV	
I D - 1 9  эпидемияси бошланганидан буён уй хўжаликларининг 6 %ида
фуқаролар тиббий ёрдамга муҳтожлигини маълум қилишди.
- Маиший харажатлар турлича. Респондентларнинг 55 %и харажатларнинг
ўзгариши ҳақида хабар берган. Ушбу ўзгаришларга кўра, респондентларнинг 60
%га яқинида олдинги 30 кунга нисбатан харажатлар ошган (ўртача ва сезиларли
даражада), шунингдек, улар ўртача даромаддан юқори бўлган харажатларга эга
бўлишган.   Тахминан   40%   харажатлар   қисқарганлиги   ҳақида   хабар   беришган
(23%   "ўртача"   қисқартириш   ва   77%   "сезиларли"   деб   хабар   беришган).
Харажатларни   қисқартириш   тўғрисида   хабар   берганларнинг   аксарияти   кам
таъминланган респондентлар бўлган.
-   Маҳсулотлар   танқислиги   муаммолари   яхшиланди.   Май   ойида
6 респондентларнинг   тахминан   6   %и,   апрел   ойидаги   16   %   маълум   товарлар   ўз
ҳудудларида   сотилмаганини   билдиришган.   Ушбу   маҳсулотлар   орасида   озиқ-
овқат   маҳсулотлари,   айниқса,   нон   ва   ун   мавжуд.   Май   ойида   вазият   сезиларли
даражада   яхшиланди,   шунда   озиқ-овқат   етказиб   беришда   узилишлар   сони
тахминан   6   %гача   камайди.   Дори-дармон   ва   ниқоблар   сотувга   чиқарилмагани
ҳақида хабар берганлар апрел ойида 5 %ни ташкил этган бўлса, май ойида бир
мунча пасайди.
Турмуш даражаси соҳасида
-   Сўровда   қатнашганларнинг   79   %и   COVI D - 1 9   тарқалиши   билан   турмуш
тарзининг   ўзгаргани   ҳақида   хабар   беришган.   Одамларнинг   хатти-
ҳаракатларидаги   энг   кенг   тарқалган   ўзгаришлар:   ниқоб   тақиш   (95   %),   оила   ва
дўстларнинг ташрифларининг қисқаририши (84 %), қўлларни тез-тез ювиш (83
%), қўл сиқиш / қучоқлаш / саломлашиш (82%), ижтимоий масофа (72 %), иш
вақтидан   ташқари   уйлардан   чиқиш   (51   %),   изолясия   /   карантин   (19   %).   Май
ойида   оммавий   тадбирларда   яқин   орада   иштирок   этганлиги   тўғрисида   хабар
берган респондентлар сони нолга тенг.
Ислоҳотларнинг   самарадорлигига   нисбатан   ижтимоий   муносабат   COV	
I D -
1 9   инфекциясининг тарқалиш даври мамлакат сиёсий, ижтимоий ва иқтисодий
ривожланишнинг   тўғри   йўлида   эканлигига   «тўлиқ   рози»   бўлган
респондентларнинг   улуши   ошган   даврга   тўғри   келди.   Бундан   ташқари,
респондентларнинг деярли ҳеч бири ушбу фикрдан «норози эмас».
- Ҳукуматнинг фуқаролар билан очиқ мулоқотда иштирок этишига рози ва
буни тасдиқлаган респондентларнинг улуши қарийб 95% ташкил этди.
-   Деярли   барча   респондентлар   COV	
I D - 1 9   пандемиясининг   оилалари   учун
юзага  келиши  мумкин  бўлган   иқтисодий  оқибатларидан   хавотирда,  аммо  улар
мамлакатнинг келажакдаги иқтисодий аҳволига яхши қарашади.
COV	
I D - 1 9  	ин қ	иро з	и д	ано лд	ин   ҳ а	м   Ў з б еки с т он д а ги   кўп	л аб   о д а	мл а р
ни с б а т а н п а с	
т   ёк	и   и ш он	ч с из   д	аро м	а дл	ар б	и л	ан   к ун   к еч и р и ш г а н	.   1 . 1 -	р а	см да
к ў	
рс ат	и л га	н д	е к	,   2 018  	йи л да   а ҳ о лин и	н г   76   фо и з и  	э нг   ка	м   и	ш   ҳ ақ	инин г   2	, 5
ба	
р а	в а	ри да	н   ка	м   бў л га	н  	ё к	и  	ойи га  	жон   боши га   602 , 995   с ў	м   ( 59 , 00  	А Қ	Ш	
до
лл а	ри),   ку	ни га   20	, 4 40  	с ў	м   ( 2  	А ҚШ   д	о лл а	ри)   да	р о	м а д   ҳ и	с о би га   я	ш а га н .
7 Бу нд ан   та	ш қ а	ри,   а ҳ	о л	инин г   3 0   ф	ои з	и  	эн г   к а	м  	и ш   ҳ ақ	и да	н   ка	м   м и қ	д о р даги	
м
а о шга   ёки  	б ир   к и ш	и га   2 4 1	, 1 98  	с ў	м   ( 24  	А ҚШ   д	о л л а	ри	)  ми қд	ори д а   кун л	и к 8 . 176	
с
ў	м г а   ( 0 . 8 0  	А Қ	Ш  	д о	лл ар и	)   т	ен г  	ми қ д	ор даг	и  	м аб л а ғ г а   к у	н   к	ечир г а	н .   Д а	р о	м а д
т а қ	
с им от и н и н г   ю қо р и   қ ис	м и	д а   а ҳ	о л	инин г   а т	и г	и   1	, 4   ф	ои з	и  	ойи га   б	ир
к	
и ш	и га   1	, 8   м ил л и он   сў	мд ан   (17 6, 00  	А Қ	Ш   д	о л л а	ри д а	н)   к ў	про қ  	п у л	
с
а	р фла га	н .   Ш у  	с аба б л	и,  	Ў з б	е ки	с то н	д а ги   " ў р т а   с и н ф"   н ин г  	со	ни   у	нч ал	и к
к а тта  	
эм а	с  	в а   к ў	п л а б   б	о л а л а	р   з а	и ф  а ҳ в ол	д а .	
1
.	1- р а	с м:  	20	18   йи л	,   а	ҳ о л и   жон  	б о	ш и г а  	ҳ а р  	х и л   о й л и	к	
д
а р о м а	д л ар и	д а н  	к а м   ми	қд ор	д а г и  м а	б л а ғ г а  	ку н 	ке ч и р а	д и г а н  а	ҳ о л и	
Па
н дем	иянин г   Ў з б е к	и с т	он  	и қ т	и соди ё т ига   т а ъсирини   а нг	л ага н   ҳ о	л д а ,
ҳ у к у	
м а т т е з к	ор л	и к би	ла н   ҳ а	ра к	а т   қ	и л д	и  	ва п	ан д ем	и янин г б а ъ з и   т а ъ с ир	л а рин и
ю	
м ш а т и ш г а ё р д а	м   бе	ра д	иг	ан   бир   қ	ат	ор  	фи ск	а л ,  	п ул  	ва  	м о	л и я вий
ч ор а	
л а рни  	ж орий   э т д и	.   Да	р ҳ а қ	и қ а т	,   ХВ Ф  таък и	д ла г а ни	д ек,   “ к у ч	л и   с иё с ат	
ре
а к ц	и я	си ”  	йи л	нин г  	и к к	инчи   я	рми да   ф а	о л л	и к	ни   қа	й т а т и к л а шга   и	м кон  	б ер	д и,	
ш
у н и нг   у	ч у	н   Ў з б	е к	ис т	он   2020  	йи л да   у	м у	мий   ў	си ш	ни  	ижо б	ий   т о м он га
к ў та р ган   ка	
м   с о н	л и  	м а	м л а к ат ла	р   қат	ори га   к	ир д	и,   а	ммо   у ш б у   к ў	рс атқ	и ч   1	, 6
фо и зни   т а шк и	
л  	э т и	б ,   п ан	д е	м ия  	о л д	и д а	н  	пр	о г	но з   қ	и л	ин га	н   ў	си ш  	с у	р ъа т	и д а	н
т а х м	
ин а	н   4   фо и з г а   к а	м р о қ  	б ў	лд и .   1 . 2 - расмда   к ў	рс а т	и л га	н д	е к	,   б	ир  	м а	м ла к ат	
с
а	м а	р а л	и  	мо л	и я	вий   р а ғ ба т лант и ри	ш   п а ке т и н и  	ж о ри	й   қ	и л га	н да	,  	ре ц	есс	и я	
ч
уқ у	р л	и г	и  	п а	с а яд	и  	в а   шу   б	и л а	н  т	е з роқ т и к	л ан и	ш и га   и	м к о н  	б ер а	ди .	
1
.	2- р а	с м:  	Ф и	ск а л   р а ғ	б а т ла н т и р и	ш   т	у р ғ	у н л и	к   ч	уқ	у р л иг и ни  	қ ан	д а й	
к
а м а й т и ри	ш и   в а   т	ез р о	қ   т и	к л а н и	ш и г а   и м	к он  	бе р и	ш и   а	кс  	э т ти р и л г а н
8 ди а гр ам м а	
И
зо ҳ	:   уш б у   г р а фи к   Жаҳон   ба н ки   т о	м он и	д ан   т а й ё рлан г а н
г	
р а ф	и к а	ни	н г   ў зг а р т и р и	л г а н  в е р с и я с и	д ир
Ҳу к ум	
а т   ке	н г  	фи ск	а л  	па ке т	ни   ж орий   қи	л г а н   бў	л с а д а ,   ҳук у	м а т   т о	м он и д а н
к ир	
и т	и л	ган   кўп	ла б   ч	ор	а л	ар д	ан   б	ири   бў л г	ан   и	ж т и	м оий   ҳи	м оя   п а н де	м иянинг
Ў з б еки с тонни	
нг   з	аи ф   ои	лала р	и г	а   т	а ъс	ирини   б	ар т	ара ф   э т и ш   у ч ун   е т а р	л и
б ў	
лм а д и	.   Ях ш	и   я	н г	и л	и к   ш у	н д а	н   и б ор а тк	и ,  	Ў з	б екист о н   ў з и нин г   ка т та	
иж
т	имоий   ҳ	им	о я   т	и з	ими   б	и ла	н   ў з  	м у	нос а бат	ини  к	е нга й т	и р и ш   у чун   н и с	б а т ан
я х	
ши  	м а	в қ	е га  	э га	,   а	ммо  	иж т	им	ои	й   ҳ	имо я   б	и ла	н   қа	мр а б   о л иш	д а	,   х у сус а н ,	
б
о	л а	л ар   ў рт а сидаг	и   к а	мчи л	и кл а	рни   ба	р т а	р а ф  	э т	и ш   з а	р у	р .  	А га	р   юқ	ори	
д
а ра	ж ада   т ўғ ри   қа р о р	л ар   қ а	б у	л   қ	и л	инс а  	в а   б ў ш л	и қ л а	р   б а	р т а	р а ф  	э т	и л	с а	,
Ў з б ек	
ис т	он  	д а ро м а	дл а р н и   қ ў	лл а	б - қ у в ва т	л а шга  	м у ҳ т	ож   бўлг а	н   ба	рч а
ў з б	
е кл а	рнин г  	иж т	имои й   ҳ	им	о я   т и з им и дан  	б а ҳр а	м ан	д  	б ў	л и ш и	ни   т	е з к	ор	
р
а	ви шда   таъ	мин л а ш	и  	м у	м к	ин   б ў ла д	и .   Ф а в қ у ло	дд а  	ш ар о ит	д а   ҳ арак а т
қ	
и л ад	и га	н  	с а	м а	р ал	и   т	и з	им   ш у	н да	й   т	и з	им к	и,   у	н да о	д а м ла р   ё р	д а	м га  	м уҳ то	ж	
б
ў	л га	ни да	,   ҳ а	р   д	оим,  	м а	с а л а	н,   б	о л а л	и к	,   к	е к	с а л	и к	,   ка	с а л л	и к	,   н о ги ро н ли к
п а йти	
д а 	м у р о	ж а а т қ	и л	и б	,   у	н да	н  	ёр д а	м  	о л	и ш	и  	м у	м к	ин .
COVID -19  	
пан дем ия с и нинг   Ўзб е кистонд а ги   уй   х ў	ж а	л и к	л а ри г а   т а ъс	ирини
ҳ	
а м   си	фа т   ж	и ҳ	а т	и д	ан ,   ҳ	а м   м	и қ д ор и й  	м а ъ	л у	м о т	л ар да н   фо й д а	л а нг а н   ҳо	л да
б	
а ҳ	о л	а шда   к е	лт ири л г	ан   (Ў з бек	и с т	он  	ф у қ	ар о	л а р ини   т инг	л а ш   [ L 2 C U ]
с ўровининг   ик к инчи  	
та ҳл	и л	и   ор қ	ал и)	.   Та ҳ	л и	лд а   L2	C U   п ан е	л   т адқ	и қ	о тла	ри
9 ма ъ лу	мо тл а	ри   а	соси да   2 0 1 8  	йи л  	се	н т я б	р   о йи	д а н   20 2 0   й и	л   ок т я	б р   ойи г а
қад а	
р   ҳ а	р  	ой   т а	н л а б  	о л	ин г а	н   1 500   у	й   ҳ ў	ж а л	и к л а	ри   в а ки л ла	р и  	б и	л а н   с у ҳ	б а т
ў тказ	
и лд	и  	в а   к у з а т	и л га	н   т	ен д	ен ц	и ял а	рни  	п а	н д	ем ия  	о л д	и   п ро гн о зл а р и га
а с ос	
л ан и	б , қ а	р а	м а - қа	р ш	и  т	ен д	ен ц	и яла	р б	и ла	н  т а ққ	ос ла	ш  у чу	н  м о	де лла	ш т и ри	ш
ус у	
лл ари  қ ў л л а	ни л а д	и . Т а ҳ л	и л да ф	ой д а ла	ни л а д	и г а	н  а	сос	ий  ф а р ов о	нл и к   ў	л ч о ви
-  	
б у   а ҳ о	л и  	жон   б	о ш	и га   т ўғ	ри   к	е ла д	и га	н  	ой л	и к   да	ром а ддир .	
П	а
н дем	ия  	на т	и ж	а с	и д	а   к	аран т ин   э ъ	л о н   қ и	л иш   чор а	л а ри,
ш унинг де к   и ч к и   в	
а   ж	а ҳ	он   бо з ор	л а	ри д	а г	и   у з	и л	и ш л	ар  	на т и	ж а с и да
Ў з бе ки с тон д а   б а н д	
л ик   да р а	ж а с и   се з	и л	ар л	и   д	а р	ажа д	а   к	а м	ай д	и .   Маса	л ан ,
2020  	
йи л	нин г   б	ири	нчи  	в а  	и к к	инчи  	чор а кла	ри  	ор а	си да  	с ў	ров   ў тк а з и лиши	д ан
о	
лд и н ги етти к у	н	ичи да  	и ш л а га	н л	и г	и   ҳ ақ	и да   х а б а	р   б	ер га	н   ўз б	е ки	с т о н	л и к	л ар
с о н и   33   фо	
и зг а   к а	м а	й д	и .   Бу	н да	н   т а ш қ а	ри	,   2 . 1 -	р а	см д а	н   к ў	рин	и б тури б	д ик и ,	
м
е ҳ нат	д а н  	д а ро	м а	д  	о л а д	и г а	н   б	о лал	и   у	й   х ў	ж а л	и к л а	ри  	ор а	си да	,   ў з - ўз	ини  	и ш
би л а н   та	
ъм и н	л а	ш	д ан   т у	ш а	д ига	н   да	ром ад   ҳ	исо б	и га   ку	н   к	еч	ир а д	и г а	н   у	й
хў	
ж а л	и кл а	рин	ин г   шарои т и,   р а с	м ий   иқтисо	д иёт	д а	н   д а	ро	м а д  	о ла д	и га	н   у	й
х ў	
ж а л	и к ла	ри   ш а р	ои т	и га қ а р а га н да оғи р р о қ  	б ў	л га н .   Да	р ҳ а қ	и қ а т	,   и к к	инчи	
чор
а к д а  ў з - ўз	ини	и ш   б	и л а	н   т аъ м и н л аш	д ан  	д а ро	м а	д   о	л а	д ига	н   у	й   х ў	ж ал	и к л а	ри	
сонинин
г   у луш	и   ў т г а	н  	йи л га  	н и	с ба т а	н   49   фоизга   ка	м айиш и   к у з а т и	лд и	,  	и ш
ҳ ақ	
и да	н   да	ром ад  	о л а д	и г а	н   у	й   х ў	ж ал	и к л а	р и да   э	с а   а т и ги   13   фоизга   п а са йи ш
к у з ат и л д	
и .   Н	ор а	смий  	и ш	чи л а	р  	н аф а қ а т   ка	м  	и ш   ҳ ақ	и да	н  	ж а б	р  	че ки ш и  	м у	м ки н ,	
б
а	л к и   у	л а р   и	ш  	й ўқ	о т	и ш	нин г  	эн г  	ёмон  	о қ	и б а т ла	ри га  	ж уд а  	мо	йи л	,   чу	н к	и   у ла р
к ў пи н ч а   ҳе ч   қа н	
д а й   иш   х а	в ф	си з л	и г	и  	ё к	и   ҳ	им	о я  	воси т а ла	ри д а	н
ф	
ой д а л ан	м а	с д а	н   и ш л ай	ди .  	Ў з	б ек и сто н	д аги  	д а в	л а т  	и ш  	жой л а	ри   ҳ	им	о я
қ	
и л	ин га	н  	э д	и,   ҳу к у	м ат  	ё ки   да	в л а т   к ор х о на	л а р и	д а   и	ш	л ай	д и г ан	л а р   у	ч у	н   б	ир	
неч
т а  	и ш  	жойин	и   қ	ис қ а	р т	ири ш л а	ри   б ўлг а	н   ( о	д а т	д а   и	ш  	ж о й	л а р и  	б ю	дж е т	д ан	
мо
л	и я л а ш т	ир	и л	м а га	н   ҳ	о ла т ла	р д а	)   б ў л	с а - да	,   2020  	йи л   м а й   о й и   ҳ о	л а т ига   к ў р а ,
и	
шд а н 	б ўш а т	и л г а	н л а	р  	и ш 	жойи га   қ а	й та	ри л	и ш	и   к у з а т	и л д	и.
10 2.	1- р а	с м:  	И	ш  	ҳ а	қ и  	ёк и  	ўз-ўз и ни   и	ш  	б и л а н   т а	ъ м и н л а	ш	д ан   м	еҳ н а т	
д
а р о м а	д и ни   ол а	д и г а н  	б о ла ли  	у й  	хў ж а ли	к л ар и нинг  	у л	уш и   (	ў р та ча
ч о р а	
к л и	к  	2019-20 )
Ўзб е кист	
он   у	й   х ў ж	а л	и к л	ари   у	ч ун   я н а   бир   д а ро	м а д   йў қ о т и ш и   пу	л
ў т к аз	
м а	ларининг   к	а м	а йи ш	и   б	и л	ан   б	о ғ л	и қ   б ў л д	и .   Пу л   ў т к а з	м а л а	ри  	о ла д	и га	н
у	
й   х ў	ж ал	и к ла	ри д а   қа нч а   б	о л а   яша	ё тга ни н и   к ў р и	б ч и қса к ,   2020  	йи л	и кк	инч	и	
чо	р
аг	и да  	о л д	ин г	и  	йи л г а  	ни	с ба т а	н   40   ф	ои зга	,   у	ч ин	ч и   чо р ак	д а  	э с а   32   фоизга	
п
а	с а	йи ш   к у з ат	и л д	и .   Б	ир	о қ	,   ба	рч а   б	о лал а	рнин г   у луш	и  	с иф а т и да   ў з г а ри	шл а р
у н ча	
л ик   аҳа	ми ятл	и  	эм а	с  	э д	и :  	м а	с а л а	н,   б	о ла л а	рн	ин г   а т	и г	и  	о л т	и   фо и зи   2 0 19
йи	
л нин г   и к ки н ч и   ч о	р а г	и да  	п ул   ў тк а з	м а ла	ри  	о л га	н   у	й   х ў	ж ал	и к л а	ри да   яш а га	н  ва
б у   2020   й и	
лд а   у ч фо и зг а ч а к а	м а	й д	и.  
Н	
ат и	ж	а д	а ,  	пан д ем	ия   с	о д	ир   б ў л	м а г а н и да   к ути	л г а ни д а н   кўр а ,   бо	л а	л и
ои	
л а	л а р нинг   ў	р т	ача   ои	ла вий   д	аро м	а д	и   кут	и л г	ани д	ан   а н ч а   п а ст   бў	л д и	.
М а	
с а л а	н,   2 . 2 -	р а	см   ш у	ни   к ў	рс ат а д	и к	и,   2020   й и л   ап р е	л   ва   ок т я	б р   о й	л а	ри	
ор
а	си да  	ои л а л а	рн	ин г   ў	р та	ч а   д а	ро	м а д ла	ри  	п а	н д	еми я   б ўлм а га н	д аги  	д а в р га
н ис	
б а т а н   2 3   ф	ои зг а   ка	м а	й га	н .   Д а	ро	м а д	нин г   бу	н д а	й   к у т	и л	м а га	н   п а	с а й иш и
туфай	
л и,   уй   хў	ж а	л ик	л а	ри  	п а	н д	еми я  	о қ	и б а т л а	ри	ни   ю	м ш ат	и ш   у	ч у	н  	п ул	н и   қ а	р зг а
о л и ш  	
ё ки   т е	ж аш	д а н   фо й	д а	л а	ни ш   к а б	и  	с а л б	ий   к у	р аш	и ш  	ме х а	ни з	м ла	рини
қ ў лл а шга   м а	
ж бур  	б ў	л и	ш и  	м у	м ки н .   Мо	л ия	вий   з а	р б а   у	й   х ў	ж а л	и кла	ринин г
11 з ар у	р  	н а	рс а л а	р н	и  	со т	и б  о л и ш   имк о н и я т	л ар и га   ҳ а	м   та	ъ си	р   қ	и л га	н   бўл а	р  	э д	и .
Да	
р ҳ а қ	и қа т	,   2020  	йи л	нин г   у ч	ин ч	и  	ч ора ги	д а  	б о	л а	л и   уй   х ў	ж а	л и к	л ар и	нин г   12
ф	
ои з	и  	ои л а   а ъз	о ла	ри   у	ч у	н  	е та	р л	ич а  	о з	и қ -	ов қа т  	с от и б   о	л о	лм а ёт г а н	л и к	л ар и
ҳ ақида   х а б а	
р   б	ери ш д	и,   б у  	о л д	ин г	и  	йи л га  	нис б ат а	н   73   ф	ои зга к ў п	д и р .	 	
2
.	2- р а	с м:  	20	18   й и л  	се н т я	б р  	-  20	20   й ил  о	к т я	б р   о й л а ри	д а  	б о л а л а р  	
ў
р т а	с и	д а   а	ҳ о ли ж о н 	б о	ш и г а т	ў ғ р и  	ке л а	д и г а н 	у й 	ҳў ж а лиг и н и нг  	ў р т а ч а  
ой л и	
к  	д а ро м а	д и
У ш бу   с	
ал б	ий   т	а ъс	ир л	ар   буту	н   Ў збекистон   бўй	л а б   бо	л а	л а р   в а   у	л а рнинг
ои	
л а	л а рига   т	а ъ с	ир   к ўр с	ат д и.   М аса	л ан ,   п ан	д е	м ия   о	л д	и  	про г	но з ла	ри   б	и л а	н
таққ	
ос ла г а	н да	,   2020  	йи л   а	пре л  	в а   о к т яб р  	о й	л а р и   о ра	л иғи	д а   ш а ҳ а	р л а	р да   у	й
хў	
ж а л	и к л а	ри   д а	ро	м а д ла	ри н	ин г   27   фоиз г а	,   қиш	л о қ	л ар	д а  	э с а   2 2   ф	ои зг а
к а	
м а	йи ш	и г а   ду	ч   к	е л га	н .   Бу	н да	н   т а ш қа	ри,   2 . 3 -	р а	см   шуни   к ў рса т а	д и ки ,
п а н	
д е	м ия 	о л д	и д а г	и	про г	но з л а	р га  	нис бат а	н   п а	с т  	д а	ро	м а д   к ви н т и л	ид а ги   у й
х ў	
ж а	л ик	л а ри   юқ	ори   д а	ро	м а д  	й ў қ	о т	и ш ла	рини   б	о ш да	н   к	ечир га	н   бўл	с а	,  и к к ин	ч и
кв ин т и	
лд аги   у й   хў	ж а	л и к ла	ри  	эн г   к ў	п   з а	р а	р   к ў	р га	н .   Ш у	ниси  	э ът	и б	ор га	
лойи
қ к	и,  	C O V I	D - 1 9   и нқ и ро зи  	ж у	д а   оғир  	б ўлга	ни га   қа	р а	м а	й,  	и кк	ин	чи
к	
вин т	и л даг	и   у	й   хў	ж ал	и к л а	ри	  Ў з б	е ки	с то ннин г   қ а	ш шо қ	л и к н	и   ка	м а	й т	ир	и шга	
й
ў	н алт	ири л г а	н   иж т	имоий   ҳ	им	о я  	д а	с т у р лари га   к и ра   о	лм а й	д и   (3 . 4 - бўл	им да
к	
вин т	и л   б ў	йич а   қ а	мров   д а	р а	ж а л а	ри га   қа	р а	н г	) .  	Э н г   ю қо р и   кв и н т и	лд аги   уй
х ў	
ж а л	и кл а	ри,   шу	нин гд	е к	,  	п а	н д	еми я  	о л д	и даг	и  	про г	но зл а	р га   н и	с бат а н	
д
а ро	м а	д н и нг   24   фоизга  	п а	с а	йи ш	и га   ду	ч   к	е л	и ш д	и .  	А ъз	о ла	р,  	э ҳ т	имо л	,  	о з	и қ -
12 о вқа т   к аб и  	м уҳ и	м   н арса	л ар   у ч у	н  	п у л   т ў ла ш л а	ри  	м у	м к	ин   бўлг а	н   б ў л	с а - д а	,   у л а	р
з а	
и ф л	и к ва қ ар з  	ол и	ш   ҳ о	л а тига т у ши	б   қ о л га	н   б ў л	и ш	и  	м у	м к	ин .	
2
.	3- р а	с м:   А	ҳ о л и   ж он  	б о	ш и г а  	ў рт а ч а   о й л и	к  	д ар о м а	д л а р и н и нг  	20	20
й и л	
д а   п а н	де м ия   о л	д и   п рог н о	з л а р ига   ни	сб а т а н  	20	20   й и л	д а   ( а п р	е л	д а н
о	
к т я	б р г а ч а )   ф а ро в о н ли	к  	к ви н т и ли  	бў й ич а   ( п ан	де ми я г а ч а )   ф о и	з	
ўз
г а р и	ш и.	
П	а
н дем	ия  	на т	и ж	а с	и д	а   Ў збе к	и с т он	л ик	л а рнинг   д а ро	м а д	л а рини
йў қ о т иш   д а ра	
ж а с	ига   ё ш	и   в	а  	ж ин с	и   т	а ъс	ир   қ	и л	а д	и .   2 .4- ра	см   ш у	ни
к ў	
рс ат а д	и к	и,   б	о л а ла	р  	в а  	ме ҳ	н а тга   ла	ё қат л	и   к а т т а л ар   ў р т аси	д а
фа р о во н	
ли к	нин г  	й ўқ	о л	и ш	и   б	ир - б	ири га   ўх ша	м а	й д	и  	в а  	жинс ла	р   ў рта	с и	д а ги
т а ф ов у т	
л ар   у н ч а	л ик   к а т та  	эм а	с .   К	е к	с а  	о да	м л а	р,  	э ҳ т	имо л   юқ	ори  	пенси я
т аъ м ин о ти   т у фай	
л и   ка	м р о к   з а	р а	р   к ў	р га	н   бўл	с а - д а	,   к	е к	с а   а	ё л л а	р   к	е к	с а	
эр
к а к л а	р га   қар а га н	д а   к ў п ро қ  	д а ро	м а	д   й ў қ	о т	и ш ла	ри га   д у	ч   к	е л	и ш га	н .   Б у	,	
э
ҳ т	имо л	,  	пенси яга   э га   б ўлм а га	н   к е к с а   о	д а	мл ар н и н г   ак	с а	ри ят	и   а	ё л л а	р
бў л	
и ш	и  	э ҳ т	им	о л	и   к ў	про қ   бў	л га	н л	и г	и  	с а ба б л и	д ир  в а қ а ри	л ик  чо ғи	д а  у л а	р га   а	с
қ	
о т а д	и га	н   б	о ш қ а   да	ром а д  	м а	н б а л а	ри га  	м у ҳ т	ож   б ўл иши	д а	д и р.  	Ш у ни
та	
ъ к и	дл а	ш   к	ер а кк	и,  	ё ш	ро қ  	ме ҳ	н а тга   л а	ё қа тл	и   а ҳ	о л	и  	ор а	си да   иш	с из ли к
ю қо р и   ва   п ан	
д е	м и я   рў	й   б	ер гу	ни га   қада	р   15 - 2 9  	ё ш г а	ч а   бў л га	н   ўз б	е кла	рнин г   4 2
фо и з г а   я қ ин и   и ш,   ўқиш   ёки   ка с	
б - ҳу	н а	р   та ъ л	ими   (	N EE T	)   б	и ла	н   шуғул л а	нм аг а	н .
Уш б у  	
ё ш л а	р   п а н	де мия   на т и	ж аси	д а   иш   й ў қо т	и ш ла	рини   б	о ш д а	н   к	ечир	м ага	н
13 б ў лс а л а	р - д а	,   у л а	р   б	о ш қ а   шах	с ла	р га   қа р а	м  	б ў	л и	б қ о	лд и	л а	р  	в а  	н а т	иж ада	,   ага	р
у ла	
рнин г   б	о ш қ а  	ои л а   аъ з	о ла	р и  	и ш	си з қ ол	с а  	ё ки  	д а ро	м а	д н ин г   п а с а й	и ш	и  	со д	ир
б ўл	
с а	,   б у   ҳ	о ла т   у л а	рн	ин г   у	й   хў	ж а л	и к л а	ри г а  н ом у т а н о с и	б   т а	ъ сир  кўрсат и ш и	
м
у	м к	ин   б ў ла д	и .	
П	а
н дем	ия   б у ту	н   Ўзб е к	и ст	он   бў	й л а б   у й   хў	ж а	л ик	л а риг   т аъ с ир
қ и	
л г а н	л и г ини   ҳ и с об	га  	о л	и б,   2 0 2 0   йи л д	а  	яна   кў	п л	а б   ё ш л	ар   к а	м
таъ	
м ин	л а н г а н   ои	л а	л а р д а   я ш аёт г ани   а	ж а б л	анар л	и   эм	а с .   2 . 5 - р а с	мд а
к ў рсат и	
л га н	де к	,   2 0 20  	йи л   а	пр	е л  	в а  	о кт я б	р  	ой л а	ри  	ор а	си да   ка	м
т аъ м и н л ан ган   о и	
л а	л ар	д аги  	б о л а л а	р  	п а	н д	еми я   бў л	м а га	н   ҳ	о л да  	про г	но з
қи л	
ин га	н  в а з и я тга   нис	б ат а н   11   фоизга   ю қ	ори   б ў л д	и,   қ ў ш	им	ч а  	р а	ви ш да   845	
мин
г   бо л а   к а	м  т аъ м и н	л ан ган  у й  х ў	ж а	л ик	л а р и	д а яш а	й д	и .	
2
.	5- р а	с м:  	20	18   й ил  	се н т я	б р  	-  	20	20   й ил   о	к т я	б р   о й л а р и   о р а	с и	д а	
к
а м  	д а ро м а	д л и  	у й 	хў ж а л и	к л а р и	д а   я	ш о в чи  	б ол а л а р   ( а	ҳ ол и   ж о н  	б о	ш ига	
д
а ро м а	д  	э нг  	к а м   и	ш  	ҳ а	қ и н и нг  	1,5  	б а р а в а р и	д а н 	к а м )  	у л	уш и.
У ш бу  	
та д қ	и қ	о т   учу	н   ў т к	а з	и л г	ан  	м иқ д орий   т а ҳ	л и	л да н   т а шқ а ри,
ў з б е ки с тон	
л ик	лар   L2	C U   с ўрови   қ	а м	ра б  	о л м	а г	ан   б	ир   қ	а т ор   б о ш қ а   с а	л бий
т аъ с ир	
л а рни   бошд а н   к е чирг а н   б ў л	и ш	и   ҳ	а м   м у	м к	ин .   Маса	л а н,   т ў	л а қ о н л	и
б	
о л а л	и к  	н аф а қ ат  	ом	он   қ	о л	и ш	,   ба л к	и   г у лла б - я ш	н аш  би л а н   ҳ а	м  	б о ғ	л и қ  	б ў	л и	б ,	
д
а р о	м а д  	й ў қ	о т	и шл а	рин	и   б	о шд а	н   к	ечир г а	н   у	й   хў	ж а	ли к л а	ри	,  э ҳ тим о	л ,  	б о	л а ни
р а ғ	
б ат	л ант и р	и шга  	ёр да	м   б	ер а д	и г а	н   к	и т	о б л а	р  	в а   ў	йин	чо қ л а	р   ка б	и   б у ю м ла	р
14 харидл ар и ни   к а	м а й т и р и ш га  	м а	ж бу	р   б ў л га	н д	ир .   Т а ъ л	им га   к	ири ш  	им к	он ия т	и
ҳ а	
м  т	е нг	с издир   ва   к а р а н т ин   п ай т и	д а	,  	м ак т а б л а	р  	ёпи лг а	ни д а	,   бу	нин г   ў	рни га	
м
а	с оф а д а	н   ў қи т иш   а	м а	л г а   о	ш и р и	лд и.   Б и	ро қ	,   б у   б	ир   қа т	ор  	м у а	мм	о ла	р га
ду	
ч   к	е л д	и  	в а   ю қ	ори  	д аром а	д га  	э га   о и	л а	л ар  	м а соф а да	н   т у	ри б   ў қ	и т	и ш  	в а
у	
й да  	р ағ б а тл а	н т	ир	и ш  	м у ҳ	и т	ин	и   я рат иш   у чун   ре су рс	л ар	д ан   к ў п р	о қ
ф	
ой д ала	ни ш  	им к	они я т	и га  	э га   бўлд	и л а	р .  	Д а	р ҳақ	и қ а т	,  ф а қ а т  	б и р   не ч та  	б о	л а	л а р
к е р а к л	
и  	м а ъ л у	мо т	ни  	о л	и ш   у	ч у	н   И	н т	ер	не тда	н   ф	ойд а л а	ни ш   имк они я тига  	э г а	
б
ў	л и	ш	д и.  Жа ҳ	он  ба	н к	ин	ин г ф	и к	ри га   к ў	р а	,   з а	и ф   ў қ у	в ч	и л а	р   и нқ и ро з л а р	д а н
кей и н  	
м акт а	б ни   та	р к  	э т	и ш а д	и  	в а   б у   ҳ	о л а т   Ўз б	е к	ис т	он да   ҳ ам  	со д	ир   б ўл иш и	
м
у	м кин.  	Д а р о	м а	д н и   й ў қ	о т	и ш  	о қ	и б а т	и да  	п а	й д	о   бўлг а	н  	с т	рес	с л а	р,   ш у	нин г д	е к	,
о и л а	
д аг	и   з ў р ав о н	л и к  	э ҳ т и	м о	л и	ни  	о ш	ир га	н   б ў л	и ш	и   ҳ а	м  	м у	м к	ин,   б у  	эс а   ў з	
н
ав б а т	и да   бо л а л а р н ин г   р у ҳ ий   са	л о	м а т	л иги  	в а  	ри	вож л а	ни ш	и га   з а	р а	р  	е тк а з	и ш	и	
м
у	м к	ин .   Да	р ҳ а қ	и қа т	,   Б и р л а шган   М и	лл а т	л а р   Таш ки	ло т	и  	в а   б	о ш қ ал а	рнин г
т аъ к	
и д л а ш	ич а   ( 20 2 0  	йи л	),   " у	й да   қ оли ш   (к а р а нт и н	)   ч ек	л о в	л а р ин и	н г   б	иринчи
ҳафт а	
си да	,   Ў з б	е к	ис т	он д а г	и   г	ен д	ер   а	соси д а г	и   зў равон л и к   (	ГА З	)   ишо н ч
те	
л ефо	ни   х	и з	м ат	и га   т а л а б   д а	р а	ж а	си   б	е ш   б а	р а	в а	р  	о шган".   Т	ири к   қолга н ларга
у ч у н   т а	
ш к и	л қ и	л и нга	н   г	ен д	ер   а	соси д а г	и   зў	р а	вон л	и кда	н  	ж а б	р  	че кка	н л а	р   у чу	н
м а р к аз	
л ар ,   у	л ар   о	лд ин   ҳ а	м   а	лл а қ а	чон  	че к ла	н г а	н  	э д	и,   ҳ а	р а к а т  	че к л	ов ла	ри  	в а	
м
а б ла ғ 	е ти ш м а	сл и ги т у фа й	л и  ҳ а	м  з ар а р к ў	р д	и .
Ю қ ори д	
а   т	ав с	иф л	ан г	ан   б	ар ч	а   с а	л б ий   т аъ с ир	л а р,   э ҳ т и	м о	л ,
иқтисодий   ижтимоий  	
фаровон л	и г	и  	ва  	рив о	жл а н и ш ига   за р а р   ет к а зиши	
м
у	м кин	.  Айни қ	с а	,   C O V I D-19  и нқ и ро зи   туфа й	л и   ҳ аёт  	д а р а	ж ас	и   к	ес к	ин  	п а	с а	й га	н	
ои
л а ла	р,   к а	м   таъ	мин л а	н г а	н  	ои л а ла	р да  я шов	ч и	л ар ,   н о г и р он	л иги  	б ў	л га	н л а	р  	в а
а	
йни қ	с а   з а	и ф  	ои л ал а	р   та ъ	сир га   ду	ч   к	е к л га	н   б ўл иш и  	м у	м ки н .   Те гиш	л и
ар а	
л а шу	в л а	рси з  	в а   х	и з	м а тла	р да	н   ф	ой да ла	ни ш	м аса	,   у ла	р   бош	д ан   к е ч ир г а н
с а	
лб и й   т а	ъ си р ла	р   уз	о қ  	м у д д ат л	и   ка	мчи л	и к л а	рни   к	е л т	ири б  	чи қ а	ри ш	и   ва
к	
е йи	н ч а	л и к  у	л а р н ин г   и	м к о ния т ла	рини  к а	м а	й т	ири ш	и  	м у	м к	ин .
COVID-19 сабабли вужудга келган ижтимоий инқирознинг
асосий сабаблари
  Агар   мамлакатда   коронавирус   инфекциясининг   биринчи   ҳолати   16
мартда   аниқланган   бўлса,   давлат   раҳбарининг   биринчи   фармони   19   мартда
15 эълон   қилинди.   Ва   бугунги   кунга   қадар   республиканинг   ижтимоий-иқтисодий
ҳаётидаги   барча   ўзгаришлар   узлуксиз   таҳлил   қилиниб,   барча   зарур   қарорлар
қабул   қилинмоқда.   Шу   йилнинг   март   ойидан   июн   ойига   қадар   Республикада
пандемиянинг   аҳоли   турмуш   даражаси   ва   иқтисодиётга   таъсирини
камайтиришга қаратилган давлат раҳбарининг 14 та фармон ва қарорлари қабул
қилинди.
Натижада   500   мингдан   ортиқ   тадбиркорлик   субъэкти   ва   8   миллиондан   ортиқ
фуқарога   қарийб   30   трлн.   сўм   миқдорида   имтиёз   ва   преференсиялар   берилди.
Бундай   йирик   кўламли   давлат   кўмаги   март   ойида   10   триллион   сўм   ҳажмдаги
“Инқирозга   қарши   курашиш”   жамғармаси   ташкил   этилганлиги   ва   бошқа
кўрилган кўплаб бошқа чора-тадбирлар туфайли амалга оширилди.
Таъкидлаш   керакки,   Инқирозга   қарши   курашиш   жамғармасининг   фаолияти
шаффоф  бўлиб, маблағларнинг  нимага  сарф  қилинаётганлиги  тўғрисида  тўлиқ
маълумотлар шакллантирилган. Шу жумладан, бугунги кунда Молия вазирлиги
ҳузуридаги   Инқирозга   қарши   курашиш   жамғармасининг   харажатлари   5,3
триллион   сўмни   ташкил   қилган   бўлиб,   ундан   коронавирус   инфекциясининг
тарқалишига қарши кураш ҳаражатлари 746 миллиард сўм қўшимча инвестиция
лойиҳаларини   молиялаштириш   харажатлари   1   741   миллиард   сўм   аҳолини
ижтимоий қўллаб-қувватлаш харажатлари 641 миллиард сўм саноатни қўллаб-
қувватлаш харажатлари 2 триллион 166 миллиард сўмни ташкил этди.
Агар барча жалб қилинган маблағлар ҳақида гапирадиган бўлсак, коронавирус
пандемияси   даврида   аҳоли,   иқтисодиёт   тармоқлари   ва   тадбиркорлик
субъэктларини   қўллаб-қувватлаш   бўйича   кўрилган   жами   чора-тадбирларнинг
умумий   қиймати   62,6   триллион   сўм   (6,13   миллиард   доллардан   кўпроқ)ни
(Ўзбекистон   Республикаси   ЯИМнинг   10   фоиздан   ортиғи)   ташкил   қилади.   Бу
ҳақиқатан ҳам улкан хажмдаги молиявий кўмак ҳисобланади.
  Иқтисодий тадқиқотлар ва ислоҳотлар маркази пандемия шароитида 165
дан   ортиқ   мамлакатда   кўрилган   чораларни   ўрганиб   чиқди.   Бу   давлатларнинг
ҳар   бири   ўзининг   иқтисодий   имкониятларидан   келиб   чиққан   ҳолда   ўз
моделларини ишлаб чиқишган. Инқирозга қарши курашишда давлат томонидан
қўллаб-қувватлаш   жуда   муҳим   ҳисобланиб,   бунда   нафақат   субсидия   ёки
16 тўғридан-тўғри тўловлар, балки биринчи навбатда солиқларни камайтириш ёки
улардан озод қилиш ҳам муҳим аҳамиият касб этади. Айни пайтда, Ўзбекистон
иқтисодиётни   қўллаб-қувватлашнинг   ушбу   вариантидан   фойдаланмоқда,
хусусан   солиқ   ва   божхона   имтиёзлари,   шунингдек,   кечиктириб   тўлаш
имкониятлари, мақсадли субсидиялар шулар жумласидандир.
Давлат   иқтисодий   ва   молиявий   харажатларнинг   катта   қисмини   ўз   зиммасига
олди, бу эса мамлакатдаги ва дунёдаги беқарор эпидемиологик вазият даврида
иқтисодиётга,   биринчи   навбатда   кичик   ва   ўрта   бизнесга   етказилган   зарарни
минималлаштириш мақсадида амалга оширилди. Иқтисодиёт тармоқларига 2,3
триллион   сўм   миқдорида   солиқ   имтиёзлари,   Инқирозга   қарши   курашиш
фондидан эса умумий хажми 3,6 триллион сўмга тенг маблағ ажратилди. Ушбу
ёрдам   кўламини   бизнес   билан   бевосита   боғлиқ   бўлмаган   аҳоли   ҳис   этишлари
қийин   бўлиши   мумкин.   Аммо,   айнан   шу   чора-тадбирлар   туфайли   кўпгина   иш
ўринлари сақлаб қолинди ва ишсизликнинг ошиб кетиши тўхтатиб қолинди.
Кичик   ва   ўрта   корхоналар   мамлакат   ялпи   ички   маҳсулотининг   54   фоизини
ишлаб чиқаришини ва бандликнинг 76 фоизини таъминлаётганлигини  ҳисобга
олиб,   уларни   қўллаб-қувватлаш   чоралари   ҳам   амалга   оширилмоқда.   Хусусан,
мазкур турдаги корхоналар 1 июндан 1 сентябргача бўлган даврда ҳам мулк ва
ер солиғи тўлашдан озод этилди.
  Аҳолини   иш   билан   бандлигини   рағбатлантириш,   иш   ўринлари   ва
даромадларини сақлаш бўйича жуда кўп ишлар амалга оширилди. Хусусан:
•     жамоат   ишлари   жамғармаси   маблағлари   ҳисобидан   230   мингга   яқин   ишсиз
фуқаролар вақтинчалик иш билан таъминланди; 
•     кам   таъминланган   оилаларни   шахсий   томорқа   ерларини   ривожлантириш   ва
қишлоқ   хўжалиги   кооперативларини   ташкил   этиш   учун   субсидиялар   бериш
механизми орқали 33 мингдан ортиқ оилалар иш билан таъминланди;
•     3   мингга   яқин   ишсиз   фуқаро   тадбиркорликни   ривожлантириш   учун
бериладиган субсидиялар ҳисобига ишга жойлаштирилди;
•  20 минг ишсиз фуқарога ишсизлик бўйича нафақа берилди.
Мазкур  чоралар  натижасида  уч  ой  давр  мобайнида  жами 374  минг  фуқаро  иш
жойи ва доимий даромад билан таъминланди. Шу билан бирга, 27 минг ишсиз
17 фуқароларга моддий ёрдам кўрсатиш мақсадида 10 миллиард сўм ажратилди.
Фуқароларнинг   ижтимоий   ҳимояга   муҳтож   тоифалари   ҳам   эътибордан   четда
қолмади.   Асосий   мақсад   ўзгаргани   йўқ   -   фуқаролар   соғлиғини   сақлаш   билан
бирга   давлат   томонидан   ўрнатилган   ижтимоий   мажбуриятларни   бажариш.
Махсус   ўрганишлар   натижаларига   кўра,   583   мингта   “кам   таъминланган
оилалар”   молиявий   ёрдамга   муҳтожлиги   аниқланди   ва   “Саҳоват   ва   кўмак”
умуммиллий   ҳаракати   доирасида   уларга   307   миллиард   сўмдан   ортиқ
миқдордаги молиявий ёрдам кўрсатилди.
Аҳолини,   айниқса,   кам   таъминланган   оилаларни   ижтимоий   қўллаб-қувватлаш,
шунингдек,   ишсиз   аҳолини   ҳақ   тўланадиган   жамоат   ишларига   жалб   этиш
мақсадида   жами   279,6   миллиард   сўм   маблағ   ажратилди.   Ижтимоий   нафақа
олувчилар   сони   595   минг   оиладан   723   минг   оилага   ёки   21   фоизга   оширилди.
2020 йилда янги иш ўринларини яратиш ва фуқаролар даромадларини ошириш
мақсадида   оилавий   бизнесни   ривожлантириш   дастури   доирасида   ажратилган
кредитлар ҳажми 4 триллион сўмни ташкил этди.
Шу   билан   бирга,   8   июл   куни   бўлиб   ўтган   йиғилишда   давлатимиз   раҳбари
қашшоқликни   камайтириш   ишлари   давом   этаётганини   ҳам   камида   257   минг
кам   таъминланган   оила   вакилларини   иш   билан   таъминлаш   ва   оилавий
тадбиркорлик дастурлари доирасида 37 минг оилага кредит бериш зарурлигини
таъкидлаб ўтдилар.
Ўзбекистонда   иқтисодиётда   анчагина   катта   норасмий   секторлари   мавжуд
бўлиб,   бу   соҳада   ишлаётган   ижтимоий   қўллаб-қувватлаш   механизмларидан
фойдаланиш   имкониятига   эга   эмас.   Шунинг   таъсирида   улар   қийин   вазиятда
қолишган.   Айнан   шу   тоифага   меҳнат   муҳожирларининг   ўз   ватанига   оммавий
равишда   қайтарилишини   ҳам   киритиш   мумкин.   Ушбу   аҳоли   гуруҳларини
қўллаб-қувватлаш масалалари қандай ҳал этилади?
Тўғри   таъкидлаб   ўтдингиз   ҳукуматимиз   томонидан   амалга   чиқарилаётган
сўнгги   қарорлар   айнан   ана   шу   тоифадаги   аҳолини   қўллаб-қувватлашга
қаратилган. 
Жумладан,   жорий   йилнинг   1   июлъидан   бошлаб   Ўзбекистонда   ўзини-ўз   иш
билан банд қилган аҳолини рўйхатга олишнинг янги тизимини жорий қилди. Бу
18 билан   иқтисодиётнинг   норасмий   секторида   ишлаётган   жисмоний   шахслар
ҳуқуқий   мақом   берилиши   билан   бирга   уларнинг   даромадлари   солиқ
солинмайдиган   тизим   жорий   этилмоқда.   Давлат   уларга   хуфёна   иқтисодиётдан
чиқиб, ўз-ўзини иш билан банд сифатида рўйхатдан ўтишга ва расмий мақомга
ўтиб фойда ва преференсиялар олиш имконини беради.
Вақтинчалик   бандлик   сертификатлари   67   фаолият   турлари   учун   берилади,   шу
жумладан,   репетиторлик,   болалар   ва   қарияларга   қараш,   биноларни   тозалаш,
кичик   таъмирлаш,   автомобил   ювиш,   чорва   боқиш,   табиблик   (лицензияга   эга
бўлса), макулатура ёки бошқа иккиламчи хом-ашё йиғиш ва ҳоказо. Гувоҳнома
мавжудлиги   мазкур   тоифадаги   аҳоли   солиқ   имтиёзларидан   фойдаланиш
ҳуқуқини   беради.   Ўзини-ўзи   иш   билан   банд   қилганларнинг   даромадларига
солиқ   солинмайди   ва   ташкилотлар   томонидан   уларни   шартнома   асосида   ишга
олишда   уларнинг   меҳнатига   ҳақ   тўлашда   ягона   ижтимоий   тўлов   объэкти
сифатида кўрилмайди.
Шунингдек, ўзини-ўзи иш билан банд қилган аҳоли учун пенсияларни ҳисоблаб
бориш имкониятлари ҳам яратилди. Ўзини-ўзи иш билан банд қилган шахслар,
ишлаган   муддатидан   қатъий   назар,   ижтимоий   солиқни   2020   йил   учун   базавий
ҳисоблаш   миқдорининг   камида   50%   миқдорида   тўлайдилар   (бугунги   кунга
келиб,   БҲМ   223   минг   сўм).   Бу   маблағ   бюджетдан   ташқари   пенсия
жамғармасига   тўлиқ   йўналтирилади.   Шунга   асосланиб,   пенсияни   ҳисоблаш
учун   даромад   миқдори   якка   тартибдаги   тадбиркорлар   учун   белгиланган
тартибда ҳисобланади.
Ўзини-ўзи иш билан банд қилган аҳолини тезкор рўйхатдан ўтказиш учун ҳам
барча   шароитлар   яратилган   бўлиб,   улар   махсус   мобил   илова   ёки   солиқ
тўловчининг   шахсий   ҳисобварағи   орқали   матрицали   штрих-код   (ҚР-код)
берилиши   билан   онлайн   тарзда   рўйхатдан   ўтишлари   мумкин.   Қайд   этиш
жоизки,   дастлабки   бир   неча   кун   ичида   тизимда   45   мингдан   зиёд   ўз-ўзини   иш
билан   банд   қилган   кишилар   рўйхатга   олинган.   Йил   охиригача   уларнинг   сони
200 мингдан ошиши кутилмоқда.
  Жорий   йилнинг   июл   ойи   бошларида   Марказ   Жаҳон   банки   билан
ҳамкорликда “Ўзбекистон фуқароларини тинглаш” (Л2CУ) лойиҳаси доирасида
19 КОВИД-19нинг   ижтимоий-иқтисодий   оқибатлари   бўйича   кенг   кўламли
тадқиқот   ўтказди.   Ушбу   тадқиқотга   кўра,   ҳукуматнинг   инқирозга   қарши
чоралар   натижасида   апрелъ-май   ойларида   ишидан   айрилган   ўзбекистонликлар
сони 19 фоиздан 12 фоизга камайган. Шундай қилиб, бу даврда фуқароларнинг
бандлик   даражаси   43   фоиздан   58   фоизга   ошди.   Май   ойида   озиқ-овқат
таъминотидаги   узилишлар   ҳақидаги   мурожаатлар   сони   тахминан   6   фоизга
тушди. Июн ойида озиқ-овқат танқислиги бўйича янги фактлар кузатилмади ва
деярли   4   миллион   аҳоли   фавқулодда   ёрдам   сифатида   озиқ-овқат
маҳсулотларини   қабул   қилди.   Респондентларнинг   катта   қисми   ҳукумат
томонидан   кўрилаётган   чора-тадбирлар   ва   фуқаролар   билан   очиқ   мулоқотни
қўллаб-қувватламоқда.
Марказ томонидан БМТнинг Тараққиёт дастури билан ҳамкорликда ўтказилган
пандемия   шароитида   ҳамда   давлат   томонидан   қўлланиладиган   профилактик
чора-тадбирлар   кичик   ва   ўрта   корхоналарга   таъсири   бўйича   корхоналар
кесимида   ўтказилган   сўровномалар   асосидаги   тадқиқотлари   шуни   кўрсатдики,
корхоналарнинг   аксарияти   (78   фоиз)   пандемия   билан   боғлиқ   чеклов   чоралари
доирасида бизнесни давом эттирмоқда.
Марказимиз   томонидан   юритилаётган   яна   бир   индекс   -   июн   ойидаги
ишбилармонлик   фаоллиги   индекси   ўтган   ойга   нисбатан   ўртача   ўсишни
кўрсатди.   Ўтган   ойда   бўлгани   каби   иқтисодиётда   ҳам   ишбилармонлик
фаоллиги тикланишда давом этаётганлигидан далолат бермоқда.
Шунингдек,   биз   жорий   қилинган   карантин   ва   чеклов   чоралари   доирасидаги
ишбилармонлик   муҳитининг   ҳолатини   ўрганиб   чиқдик.   Ушбу   сўровда
мамлакатнинг   барча   ҳудудларидан   қарийб   1000   та   корхона   иштирок   этди.
Корхоналарнинг  76 фоизи  ўз  бизнеси  истиқболларини "Яхшиланади",   20 фоиз
"Ўзгармайди" ва фақат 4 фоиз "Ёмонлашади" деб баҳолаган. Сўровнинг учинчи
даври   шуни   кўрсатдики,   кўпчилик   респондентларнинг   фикрига   кўра,   яқин   2-3
ой ичида мамлакат иқтисодиёти жадал ривожланишни бошдан кечиради. 
Ўтказилган   барча   тадқиқотлар   натижаларига   кўра   шуни   айтиш   мумкинки,
кўрилган   чора-тадбирлар   натижасида   иқтисодиётимиз   пандемия   каби   кризис
ҳолатларига   (бир   ой   ичида   кескин   пасайиш   кузатилган)   етарли   даражада
20 барқарорлигини   намоён   қилди   ва   иқтисодиётда   тикланиш   жараёнлари   жуда
фаол амалга ошмоқда. Бу эса чекловларнинг вақтинча  кучайиши тикланаётган
ўсишни тўхтатмаслигини англатади.
Халқаро   ташкилотларнинг   прогнозларига   кўра,   кўрилаётган   чора-тадбирлар
натижасида   Ўзбекистон   Республикаси   пандемиянинг   салбий   оқибатлари
иқтисодиётдаги   пасайиш   билан   эмас,   балки   фақат   иқтисодий   ўсиш
суръатларининг   1,5   фоиз   даражада   сақланиб   қолиши   билан   тавсифланадиган
кичик   сондаги   мамлакатлар   гуруҳига   киради,   бу   кўрсаткич   эса   бошқа
давлатларникига қараганда анча юқори.
2. COVID-19  сабабли вужудга келган ижтимоий инқироз ва унга қарши
давлат чора-тадбирлар
Глобал   (COVID-19)   коронавирус   пандемиясидан   келиб   чиқадиган
ижтимоий-иқтисодий   зарарни   аниқ   айтиб   беришнинг   имкони   йўқ   бўлса-да,
иқтисодчилар уни глобал иқтисодиёт ва аҳолининг турмуш даражасига салбий
таъсир   кўрсатиши   тўғрисида   умумий   фикрга   эга.   Коронавирус   пандемияси
келтириб   чиқарадиган   иқтисодий   зарар,   асосан,   талабнинг   пасайиши,   яъни
мавжуд бўлган товар ва хизматларни сотиб олиш учун истеъмолчилар йўқлиги
оқибатида   юзага   келади.   Бу   зарарларни   айниқса,   хизмат   кўрсатиш   соҳасининг
ҳаво   йўллари   ва   туризм,   меҳмонхона   ва   ресторан   бизнеси   ҳамда   кўнгилочар
маданий   тадбирлар   каби   жиддий   таъсирга   дуч   келган   йўналишларида   яққол
кўриш мумкин. Худди шу салбий оқибатлар саноатнинг бошқа соҳаларига ҳам
таалуқлидир.
Бирлашган миллатлар ташкилотининг “Иқтисодий ва ижтимоий масалалар
бўйича   департаменти”   таҳлилларига   кўра   коронавирус   пандемияси   туфайли,
2020   йилда   жаҳон   иқтисодиёти   1   фоизга   қисқариши   мумкинлиги,   агар
иқтисодий   фаолиятдаги   чекловлар   етарли   фискал   кафолатлар   билан
таъминланмаса,   вазият   бунданда   ёмонлашиши   мумкинлиги   баён   этилган.
Истеъмол   бозорида   талабнинг   пастлиги   натижасида   товарлар   ва   хизматлар
таклифининг камайиши иқтисодиётда ўрта муддатли танқислик ва нархларнинг
ошишини келтириб чиқариши кузатилади. 
Иқтисодчиларнинг   фикрига   кўра,   бу   вазиятда   иқтисодий   таъсирнинг
21 жиддийлиги   кўп   жиҳатдан   икки   омилга   боғлиқлиги   таъкидланмоқда   яъни,
мамлакатларда   одамлар   ҳаракати   ва   иқтисодий   фаолият   чекловларининг
давомийлиги   ҳамда   молиявий   инқирозга   жавоб   чораларининг   ҳақиқий   ҳажми
ва самарадорлиги.
  Энди   масаланинг   ижтимоий   томонига   тўхталадиган   бўлсак,   ХМТнинг
ҳисоб-китобларига   кўра,   пандемия   таъсирида   дунё   бўйлаб   25   миллион   одам
ишсиз қолиши ҳамда  дунё меҳнаткашларининг 3,4 трлн. АҚШ  долларига тенг
миқдордаги даромади йўқотилиши мумкин. Шунингдек, жаҳон ишчи кучининг
81%   яъни,   3.3   млрд   меҳнаткашларнинг   иш   ўринлари   қисман   ёки   тўлиқлигича
ёпилган.   Вазият   таҳликали   ҳолатда   давом   этадиган   бўлса,   мутахассисларнинг
ҳисоб-китобига кўра, 2020 йилнинг иккинчи чорагида дунё бўйича қарийб 195
миллион   аҳоли   ўз   ишларидан   маҳрум   бўлиш   эҳтимоли   мавжуд.   Шунингдек,
корхона ва ташкилотлар талабнинг мавжуд эмаслиги оқибатида йўқотилаётган
даромадларни   қоплаш   учун   ходимлар   сонини   қисқартиришни   бошлаганда,
меҳнат   бозорида   харид   қурбидан   махрум   бўлган   ишсизлар   сони   ортиши,
натижада иқтисодий пасайиш юзага келши мумкин.
 Ушбу пандемия мамлакатлар меҳнат бозорларидаги чуқур камчиликларни
фош   қила   бошламоқда.   Барча   кўламдаги   корхоналар   аллақачон   фаолиятини
қисман   ёки   тўлиқ   тўхтатишга,   иш   вақтини   қисқартиришга,   масофадан   ишлаш
тизимига   ўтишга   ва   зарур   ҳолларда   ишчиларни   ишдан   бўшатишга   мажбур
бўлган.   Халқаро   меҳнат   ташкилоти   маълумотига   кўра,   бугунга   қадар   дунё
бўйлаб иш соатларининг 6.7 % йўқотилган. Бундай шароитда аввало иш билан
беқарор   банд   бўлганлар   –   фрилансерлар,   вақтинча   иш   билан   банд   бўлганлар,
аутсорсерлар, меҳнат ижраси асосида фаолият юритаётган ижтимоий кафолати
таъминланмаган   меҳнат   бозори   иштирокчилари   пандемиянинг   салбий
таъсирини биринчи бўлиб қабул қилиб олади. 
Кўплаб   ривожланаётган   мамлакатларда   ижтимоий   хавфсизлик
кафолатлари тизими (Social security net system) мавжуд эмас. Зарур вазиятларда,
ишсиз қолганлар ёки мигрантлар яқинлари ёки дўстларининг ёрдамига таянади.
Аммо, айрим  ривожланган малакаларда ҳозирги пандемия шароитида аҳолини
даромадларини   сақлаб   қолиш   ва   уларни   ижтимоий   ҳимоя   қилиш   чора-
22 тадбирлар дастури ишлаб чиқилган. 
Масалан, Буюк Британияда  хукумат томонидан қарийб 40 миллиард фунт
стерлинг   миқдорида   ижтимоий   хавфсизлик   кафолати   учун   маблағ   ажратилган
бўлиб,   бу   маблағлар   асосан   мамлакатда   беқарор   иш   билан   банд   бўлганлар,
фаолиятини вақтинча тўхтатган корхона ва ташкилотлар ходимлари учун маош
кўринишида ҳамда ижтимоий ҳимояга мухтож аҳоли қатламига йўналтирилади.
Пандемия сабаб ўз фаолиятини тўхтатишга мажбур бўлган хўжалик юритувчи
субъектлар   ўз   ходимларини   бўшатишдан   кўра   уларни   сақлаб   қолиш   учун
хукумат томонидан ажратиладиган ушбу ёрдам учун ариза бериши ва натижада
ходимлар   маошининг   80%   хукумат   томонидан   қоплаб   берилиши   кўзда
тутилган.   Шунингдек,   ўзини-ўзи   банд   қилган   фуқаролар   ҳам   бундай
имкониятдан   фойдаланиш   хуқуқига   эга.   Яъни,   улар   ўзларининг   ойлик
даромадларининг 80 % миқдорида хукуматдан кўмак олишилари мумкин, агар
улар   расмий   равишда   солиқ   назоратидан   рўйхатдан   ўтган   бўлса.   Ўз-ўзидан
маълум   бўладики,   бундай   имтиёзларнинг   мавжудлиги   мамлакатда   норасмий
секторда   фаолият   юритаётган   меҳнат   ресурсларини   расмий   секторга   ўтишдан
манфаатдор бўлишини келтириб чиқаради. Масланинг яна бир салбий жиҳати,
агар   мамлакатларда   ижтимоий   масофани   сақлаш   ва   бу   орқали   касалликни
тарқалишини   олдини   олиш   мақсадида   аҳолининг   харакати   чеклови   муддати
узоқ  давом  этадиган  сенарий   580  юзага  келадиган  бўлса,  меҳнат  бозорига   илк
мартаба қадам қўювчи олий таълим муассасалари битирувчиларнинг иш билан
бандлиги   муаммосини   келтириб   чиқаради.   Ҳар   йили   олий   таълми
муассасаларини   битирувчилар   сони   ўртача   380   мингтани   ташкил   этадиган
бўлса,   бу   меҳнат   бозорида   салмоқли   кўрсаткич   ҳисобланади.   Шуни   эътиборга
оиш   лозимки,   бу   даврда   ОТМ   битирувчилар   учун   синов   даврини   ўтовчи
амалиёт ва стажировка дастурлари ҳам пандемия сабаб вақтинча тўхтаб қолди.
Талабалар   учун   тўрт   йил   дваомида   ўрганган   билмиарини   амалиётда   синаш
имконияти   йўқолди.   Агар   вазият   тез   орада   яхши   томонга   ўзгарадиган   бўлса
ҳам,   иш   берувчиларнинг   янги   битирувчиларга   бўлган   талаби   тез   орада
шаклланмайди.   Бу   эса,   битирувчилар   учун   меҳнат   бозоридаги   ноаниқлик
вазиятини   юзага   келтиради.   Ҳукумат   томонидан   буни   зудлик   билан   ҳал
23 қилиниши   керак   бўлган   муаммолар   рўйҳатига   киритилиши   лозим   деб
ҳисоблаймиз.
 Жаҳон соғлиқни сақлаш ташкилоти экспертлари ўз тадқиқотларида глобал
пандемия мамлакатлар томонидан самарали механизмлар билан жиловланмаса,
унинг иқтисодиётга салбий таъсирини ифодаловчи схемани ишлаб чиқишган.
4.7-расм. Глобал пандемия ва унинг ижтимоий-иқтисодий оқибатлари
Жаҳон   иқтисодиёти   хавф   остида   эканлигига   қарамай,   ушбу   энг   ёмон
вазиятдан   қутилиш   мумкинлигига   умид   қилиш   учун   ижобий   сабаблар   ҳам
мавжуд.   Масалан,   1918   йил   баҳорида   бошланган   ва   бутун   дунё   бўйлаб   тез
тарқалган   Испан   гриппи   эпидемияси   вақтидаги   ҳамда   2008   йилда   бошланган
глобал   молиявий-иқтисодий   инқироз   даврида   кўплаб   мамлакатлар   талабга
аосоланган турғунликни оқибатларини давлат харажатлари билан олдини олиш
мумкинлигини   тажрибадан   ўтказган.   Жаҳоннинг   кўплаб   мамлакатлари   глобал
иқтисодиётни чуқур таназзулга олиб бориши мумкин бўлган кескин иқтисодий
пасайишни   олдини   олиш   учун   маҳаллий   даражада   катта   рағбатлантириш
дастурларини ишлаб чиқмоқдалар. 
Масалан,   Халқаро   касаба   уюшмалари   конфедерацияси   томонидан
ўтказилган   тадқиқот   натижаларига   кўра,   жаҳон   мамлакатари   томонида   ушбу
инқироз   оқибатларини   юмшатиш   борасида   қуйидаги   чора-тадбирлар   амалга
оширилаётгани маълум бўлди:
  -   бепул   тиббий   ёрдам   учун   хукумат   томонидан   ажратлмалар   (дунё
мамлакатларининг 50% томонидан амалга оширилмоқда);
24   -   карантин   даврида   ишламаётган   аҳоли   учун   иш   билан   бандлик
нафақалари (дунё мамлакатларининг 34% томонидан амалга оширилмоқда); 
-   бизнес   субъектлари   учун   солиқ   таътили   (дунё   мамлакатларининг   31%
томонидан амалга оширилмоқда); 
-   инқироз   сабаб   банкротлик   ҳолатига   тушиб   қолган   корхоналар   учун
хукумат   томонидан   маблағлар   ажратилиши   (дунё   мамлакатларининг   29%
томонидан амалга оширилмоқда).
  Шуни   алоҳида   таъкидлаш   лозимки,   агар   ҳукуматлар   бизнес   ва
тадбиркорлик   фаолиятининг   узлуксизлигини   таъминлаш,   корхона   ва
ташкилотларда   ишдан   бўшатишларни   олдини   олиш   ва   ижтимоий   ҳимояси
таъминланмаган   ишчиларни   ҳимоя   қилиш   учун   қатъий   чоралар   кўрса,
миллионлаб   иш   ўринлари   ва   корхоналарни   сақлаб   қолиш   имконияти   мавжуд.
Шубҳасизки,   улар   томонидан   бугун   қабул   қилинадиган   қарорлар   жамият   ва
иқтисодиётнинг кейинги йиллардаги барқарорлигини белгилаб беради.
Шу   ўринда,   Ўзбекистон   Республикасида   ҳам   коронавирус   инфекцияси
тарқалишига   қарши   курашиш   даврида   аҳолини   ижтимоий   ҳимоя   қилишни
кучайтириш   ва   иқтисодиёт   тармоқлари   фаолият   кўрсатишининг
барқарорлигини   таъминлаш   мақсадида   Ўзбекистон   Республикаси
Президентининг   “Коронавирус   пандемияси   даврида   аҳоли,   иқтисодиёт
тармоқлари ва тадбиркорлик субъектларини қўллаб-қувватлашга доир қўшимча
чора-тадбирлар тўғрисида”ги   ПФ-5978-сонли Фармон и ҳамда аҳоли бандлиги
ва даромадини ошириш ҳамда озиқ-овқат хавфсизлигини таъминлаш мақсадида
Ўзбекистон   Республикаси   Вазирлар   Маҳкамасининг   “Деҳқон   хўжаликлари   ва
аҳоли   томорқаларидан   самарали   фойдаланиш,   экин   экиш   ишларини   тизимли
ташкил   қилиш   ҳамда   маҳсулот   етиштириш   ҳажмларини   кўпайтириш   чора-
тадбирлари   тўғрисида”ги   қарори   бу   борадаги   ишларни   тўғри   ташкил   этишда
муҳим хужжат бўлиб хизмат қилади. 
Ушбу   чора-тадбирлар   самарадорлигини   ошириш   учун   ҳукумат,   иш
берувчилар   ташкилотлари   ва   касаба   уюшмалари   билан   биргаликда   аҳолининг
ижтимоий хавфсизлиги ва иш ўринларини ҳимоя қиладиган амалий ечимларни
ишлаб   чиқиши   ва   мақсадли   дастурларни   амалга   ошириш   зарурати   юзага
25 келади.
  Ўзбекистонда   глобал   пандемиянинг   салбий   оқибатларини   юмшатиш
ҳамда   бу   даврда   аҳолини   ижтимоий   ҳимоя   қилиш   ва   ишсизлик   даражасини
камайтириш   сиёсатини   амалга   ошириш   учун   қуйидаги   чора-тадбирларни
амалга ошириш тавсия этилади: 
Инқироз   шароитида   талаб   юқори   бўлган   соҳаларга   ишсиз   қолган
фуқароларни   вақтинчалик   ёки   доимий   фаолиятга   жалб   этиш .   Пандемия
шароитида   қишлоқ   хўжалиги,   етказиб   бериш   хизматлари,   транспорт   ва
логистика соҳасида ишчи кучига бўлган талаб ортиб боради. Шунинг учун, бу
соҳаларга   ишсиз   қолган   аҳолини   жалб   этиш   чора-тадбирларини   ишлаб   чиқиш
лозим   бўлади.   Шунингдек,   юқори   малака   талаб   қилдиган   талаб   юқори   бўлган
соҳалар масалан, соғлиқни сақлаш таъминоти тизими ва дастурий маҳсулотлар
ишлаб   чиқиш   соҳаси   учун   кадрларни   интенсив   ёки   қисқа   583   муддатли
тайёрлаш   тизимини   ишлаб   чиқишга   ҳам   алоҳида   эьтибор   қаратиш   лозим   деб
ҳисоблаймиз. 
Ишсизлик   суғуртаси   ва   ишчилар   компенсациясини   ўз   ичига   олувчи
ижтимоий хавфсизлик кафолатлари тизимини ишлаб чиқиш . Ривожланган
мамлакатлари тажрибасини инобатга олган ҳолда, меҳнат бозорида беқарор иш
билан банд бўлганлар, ўзини-ўзи банд қилган фуқаролар ва пандемия сабаб ўз
фаолиятини   тўхтатишга   мажбур   бўлган   хўжалик   юритувчи   субъектларнинг
ходимлари   учун   хукумат   томонидан   иш   ҳаққи   сифатида   ажратиладиган
молиявий   маблағлар   ва   имтиёзлар   тизимини   ишлаб   чиқиш.   Ўз-ўзидан   маълум
бўладики, хукумат томонида инқироз вақтида  бундай кўмак ва имтиёзларнинг
қўлланилиши,   инқироздан   кейинги   даврда   ҳам   мамлакатда   норасмий   секторда
фаолият   юритадиган   меҳнат   ресурсларини   расмий   секторга   ўтишдан
манфаатдор бўлишини келтириб чиқаради. 
Масофадан   туриб   ишлаш   учун   фаолиятни   ташкил   этишга   фоизсиз
кредиларни   ажартиш.   Масофадан   туриб   ишни   олиб   бориши   мумкин   лекин,
уни ташкил қилиш имконияти мавжуд бўлмаган хўжалик юритувчи субъектлар
учун   зарур   жихозларни   харид   қилиши   ва   масофадан   туриб   ишловчи
ходимларига   муносиб   меҳнат   шароитларини   таъминлаб   бериши   мақсадида
26 уларга давлат банклари томонидан фоизсиз кредитлар ажратиш.
  Пандемия   даврида   олий   таълим   муассасаларини   битирувчилари   учун
иш   билан   бандлик   механизмларини   ишлаб   чиқиш.   Маълумки   ҳар   йили,   кўп
сонли   битирувчилар   иш   билан   банд   бўлиш   мақсадида   меҳнат   бозорига   кириб
келади.   Бу   йилги   пандемия   шароитида   меҳнат   бозорида   ҳар   йили   содир
бўладган   муносабатларда   катта   ўзгариш   кутилмоқда.   Яъни,   бу   борада
мутахассилар   битирувчиларга   бўлган   ишчи   кучи   талабининг   кескин   тушиб
кетиши   муаммоси   юзага   келишини   тахмин   қилишмоқда.   Буни   одини   олиш
мақсадида   битирувчиларни   давлат   иш   билан   таъминлаш   хизматларидан
фойдаланиш   имкониятларини   ошириш,   иш   бервчилар   учун   битирувчиларни
стажировка   ва   ишга   жалб   қилганлиги   учун   турли   субсидиялар   ажратиш
механизмини   ишлаб   чиқиш   лозим   деб   ҳисоблаймиз.   Шунингдек,   ОТМнинг
иқтидорли   битирувчи   584   талабаларини   бакалавр   босқичини   тамомлаганидан
сўнг   илмий-педагогик   фаолиятига   кенг   жалб   этиш   мақсадида   магистратурага
ҳамда   докторантурага   қабул   квоталарини   ошириш   ҳам   мамлакатда   малакали
кадрлар   захирасини   шакллантириш   ва   битирувчиар   ишсизлик   даражасини
камайтиришга хизмат қилади.
  Аҳоли   ўртасида   тадбиркорлик   кўникмаларини   шакллантириш
мақсадида тарғибот ишларини жонлантириш.   Ҳар қандай шароитда аҳоли
ўртасида   камбағаллик   даражасини   камайтиришнинг   энг   самрали   йўли   бу   –
аҳолида   тадбиркорлик   кўникмаларини   шакллантириш   ҳамда   ижтимоий
инновацияларни   рағбатлантириш   ҳисобланади.   Аҳолини   эркин   харакати
чекланган   ҳозирги   шароитида,   оммавий   ахборот   воситалари   (телевидения,
радио, расмий интернет нашрлари, ижтимоий тармоқлардаги расмий каналлар)
орқали   ижтимоий   масофани   сақлаш   мақсадида   уйда   бўлиб   турган   аҳоли   учун
тадбиркорлик сабоқлари ва ижтимоий инновацияларни ишлаб чиқиш ва уларни
амалиётга   жорий   этиш   бўйича   тарғиботларни   кенгайтириш   мақсадга   мувофиқ
бўлади деб ҳисобланади.
3.COVID-19 сабабли вужудга келган ижтимоий инқирозга давлат чора-
тадбирлар дастурининг ишлаб чиқиши
Ўзбекистон   Республикаси   Иқтисодий   тараққиёт   ва   камбағалликни
27 қисқартириш   вазирлиги,   Молия   вазирлиги,   Бандлик   ва   меҳнат   муносабатлари
вазирлиги,   Ахборот   технологиялари   ва   коммуникацияларини   ривожлантириш
вазирлиги,   Ўзбекистон   Республикаси   Марказий   банки   томонидан   бошқа
вазирликлар, идоралар ва хўжалик бирлашмалари билан биргаликда иқтисодиёт
тармоқлари   ҳамда   соҳаларида   таркибий   ўзгаришларни   тиклаш   ва   давом
эттириш бўйича қуйидагиларга қаратилган чора-тадбирлар ишлаб чиқилган:
2020-йилда   иқтисодиёт   асосий   секторларининг   ривожланишини   сақлашга
ва   2021-йилдан   бошлаб   барқарор   иқтисодий   ўсиш   кўрсаткичини   5,0-5,5   фоиз
даражасида   таъминлашга   йўналтирилган   макроиқтисодий   сиёсатни   амалга
ошириш ва бозор институтларини ислоҳ қилишни давом эттириш;
Биринчи   навбатда,   инқироздан   кейинги   ривожланиш   даврида   банкларни
трансформация   қилиш   ва   банк   хизматларидан   фойдаланиш   самарадорлигини
ҳамда   уларнинг   сифатини   оширишни   таъминлашга   доир   чора-тадбирларни
амалга оширишга қаратилган ислоҳотларни жадаллаштириш;
Аҳоли   бандлигини   таъминлаш   ва   даромадларини   ошириш,   тадбиркорлик
фаолиятини   биринчи   марта   амалга   ошираётган   шахсларни   молиявий   қўллаб-
қувватлаш   бўйича   дастурий   чора-тадбирларни   кенгайтириш   орқали   ички
талабни рағбатлантириш ва камбағалликни қисқартириш;
Саноат   ва   рақобат   сиёсатини,   жумладан,   маҳаллий   ишлаб   чиқариш
маҳсулотларига   ички   талабни   рағбатлантириш,   тармоқлапапо   кооперация
алоқаларини   ривожлантириш,   шунингдек,   саноатнинг   стратегик   тармоқлари
корхоналарида ислоҳотларни давом эттириш асосида такомиллаштириш;
Инвестиция   жараёнларини,   биринчи   навбатда   маҳаллий   инвесторларнинг
инфратузилма   лойиҳаларини   молиялаштириш   ва   қўшилган   қийматнинг   ишлаб
чиқариш   “занжирлари”ни   яратиш   бўйича   лойиҳаларни   амалга   оширишдаги
иштирокини   рағбатлантириш   учун   ички   манбаларни   кенгайтириш   йўли   билан
фаоллаштириш;
Экспорт   қилувчи   корхоналарни   қўшимча   молиявий   қўллаб-қувватлаш
орқали,   шу   жумладан   савдони   молиялаштиришнинг   замонавий   воситаларидан
фойдаланишни   кенгайтириш,   маҳаллий   маҳсулотларни   янги   экспорт
бозорларига   етказиб   беришни   кенгайтиришда   савдо   воситачилик
28 ташкилотларини   рағбатлантириш   ҳисобига   ташқи   иқтисодий   фаолиятни
рағбатлантириш ва экспорт қилувчи корхоналарни қўллаб-қувватлаш;
Давлат   харидлари   тизимида   хусйсий   тадбиркорлик   сйбектларининг
иштирокини   кенгайтириш,   ҳудудлардаги   кичик   саноат   зоналарини   уларга
ишлаб   чиқариш   ва   транспорт   инфрарйзилмаси   обектларини   ўтказиш   учун
қўшимча   молиявий   ресурсларни   ажратган   ҳолда   ривожлантириш   асосида
ишбилармонлик   ва   рақобат   муҳитининг   қулайлигини   ошириш,   хусйсшй
тадбиркорликни ривожлантириш;
Ҳудудларда   аҳолига   комплекс   хизматлар   кўрсатадиган   савдо
ташкилотлари   тармоғини   ривожлантириш,   маҳаллий   мобил   алоқа
операторларининг   давлат   активларини   босқичма-босқич   сотиш   ва   қишлоқ
жойларда   телекоммуникация   тармоқларини   ривожлантиришга   хусйсий
инвестицияларни   жалб   қилиш,   шунингдек,   2021-йилда   барча   ижтимоий
муассасалар,   қишлоқ   аҳоли   пунктлари   ва   маҳаллаларни   юқори   тезликдаги
Интернет   жаҳон   ахборот   тармоғига   улашни   якунлаш   ҳисобига   хизматлар
соҳаси   корхоналарини   қўллаб-қувватлаш   ва   рақамли   технологияларни
ривожлантириш.
Қуйидагилар тасдиқланди:
2020-2021-йилларда   Ўзбекистон   Республикасида   иқтисодий   ўсишни
тиклаш   ва   тизимли   таркибий   ўзгаришларни   давом   эттириш   бўйича   амалий
ҳаракатлар режаси;
Иқтисодиётда   таркибий   ислоҳотларни   тиклаш   ва   давом   эттириш   чора-
тадбирларини амалга ошириш бўйича “Йўл харитаси”.
Мутасадди   вазирликлар,   идоралар   ва   хўжалик   бирлашмалари
раҳбарларининг   зиммасига   Ўзбекистон   Республикаси   Иқтисодий   тараққиёт   ва
камбағалликни   қисқартириш   вазирлигига   ҳар   ойда   маълумот   киритган   ҳолда
Ҳаракатлар   режаси   ва   “Йўл   харитаси”даги   тегишли   тадбирлар   ўз   вақтида   ва
сифатли амалга ошириш таъминланиши учун масъулият топширилди.
Ўзбекистон   Республикаси   Иқтисодий   тараққиёт   ва   камбағалликни
қисқартириш вазирлигига:
иқтисодиёт тармоқлари ва соҳалари, шунингдек, ҳудудлар кесимида “Йўл
29 харитаси”   доирасидаги   тадбирларнинг   амалга   оширилиши   тизимли   асосда
таҳлил   қилинишини   ва   уларнинг   ҳаракатлар   режасида   белгиланган   асосий
мақсад ва вазифаларга эришишга таъсирини баҳолашни таъминлаш;
зарур   бўлганда,   “Йўл   харитаси”га   манфаатдор   вазирликлар,   идоралар   ва
хўжалик   бирлашмалари   билан   келишган   ҳолда,   Ҳаракатлар   режасини   амалга
ошириш   самарадорлигини   оширишга   йўналтирилган   ўзгартириш   ва
қўшимчалар киритиш;
Ҳаракатлар   режаси   ва   “Йўл   харитаси”   доирасида   амалга   ошириладиган
чора-тадбирларнинг   макроиқтисодий   барқарорликни   таъминлаш   ва
иқтисодиётда   таркибий   ислоҳотларни   амалга   оширишга   таъсирини   баҳолаш
тўғрисида   Ўзбекистон   Республикаси   Вазирлар   Маҳкамаси   ва   Ўзбекистон
Республикаси   Президенти   Администрациясига   ҳар   ойда   ахборот   киритиб
бориш вазифалари юклатилган.
2020-2021-йилларга   мўлжалланган   чора-тадбирлар   режасида   коронавирус
пандемияси   тарқалишининг   ижтимоий-иқтисодий   оқибатлари,   шунингдек
коронавирус   инфекцияси   тарқалиши   даврида   аҳоли   ва   иқтисодиётни   қўллаб-
қувватлаш   бўйича   Ўзбекистонда   амалга   оширилаётган   асосий   чора-тадбирлар,
тикланиш   босқичлари   ва   2020-йил   кутилаётган   натижалари   батафсил   таҳлил
қилинган.
Режанинг   асосий   муаммолари,   мақсад   ва   вазифалари,   макроиқтисодий
сиёсат   ва   бозор   институтларини   ислоҳ   қилиш   соҳасидаги   асосий   чора-
тадбирлар тавсифланган.
Банк   секторидаги   асосий   чора-тадбирлар,   иш   билан   бандликни   ошириш,
аҳоли   даромадлари   ва   қашшоқликни   камайтириш   орқали   ички   талабни
рағбатлантириш,   шунингдек,   ишбилармонлик   ва   рақобат   муҳитини   яхшилаш,
хусусий   тадбиркорликни   ривожлантириш,   саноат   ва   маҳаллийлаштириш
соҳасидаги чора-тадбирлар, инвестиция муҳитини яхшилаш, рақамлаштиришни
ривожлантириш ва экспортни кенгайтириш алоҳида эътибор қаратилмоқда.
Чора-тадбирларни   амалга   ошириш   бўйича   йўл   харитаси   163   пунктдан
иборат.   Унда   2020-2021-йилларда   иқтисодиётнинг   таркибий   ислоҳотларини
тиклаш   ва   давом   эттириш   бўйича   чора-тадбирлар,   амалга   ошириш
30 механизмлари,   молиялаштириш   харажатлари   ва   манбалари,   кутилаётган
натижалар ва муддатлари батафсил баён этилган.
2021-йил 1-мартгача Иқтисодий тараққиёт ва камбағалликни қисқартириш
вазирлиги,   Иқтисодий   тадқиқотлар   ва   ислоҳотлар   маркази,   Молия   вазирлиги,
Давлат  статистика   қўмитаси,  Маҳалла  ва  оилани қўллаб-қувватлаш  вазирлиги,
Бандлик   ва   меҳнат   муносабатлари   вазирлигига   2030-йилгача   Ўзбекистон
Республикасида   қашшоқликни   камайтириш   стратегиясини   ишлаб   чиқиш
топширилди.
Миллий барқарор ривожланиш мақсадлари, миллий иқтисодиёт салоҳияти
ва   қашшоқликни   камайтириш   дастури   асосида   амалга   оширилган   вазифалар,
шунингдек,   халқаро   тажриба   ижросини   мониторинг   қилиш   кўрсаткичларини
ўрганиш   режалаштирилган;   келажакдаги   иқтисодиётнинг   ҳаракатлантирувчи
кучларини аниқлаш; иқтисодий ўсишни прогноз қилиш ва янги иш ўринларини
яратиш.
Амалга   ошириш   пунктларидан   яна   бири   ҳудудларни   комплекс   ва
мувозанатли ижтимоий-иқтисодий ривожлантиришни баҳолаш, табиий-хомашё
ресурсларидан   фойдаланиш   самарадорлиги,   иқтисодий   ва   инвестициявий
салоҳиятни,   шунингдек,   ҳудудларни   барқарор   ва   жадал   ривожлантириш   учун
бошқа   қиёсий   устунликларини   Президентимизнинг   шу   йил   1-майдаги
"Ҳудудларни   ижтимоий-иқтисодий   ривожлантиришни   баҳолаш   тизимини
жорий   этиш   тўғрисида”ги   қарорига   мувофиқ   баҳолашнинг   ягона   тизимини
жорий этиш.
Шу   муносабат   билан   Иқтисодий   тадқиқотлар   ва   ислоҳотлар   маркази,
Давлат   статистика   қўмитаси,   Иқтисодий   тараққиёт   ва   камбағалликни
қисқартириш   вазирлиги,   Жаҳон   банки,   Маҳалла   ва   оилани   қўллаб-қувватлаш
вазирлигига   биргаликда   саккизта   устувор   йўналиш   бўйича   статистик
кўрсаткичларни баҳолаш топширилди:
- иқтисодий ривожланиш ва самарадорлик;
- меҳнат бозори самарадорлиги;
- ижтимоий соҳадаги хизматларнинг мавжудлиги ва сифати;
- инфратузилманинг ривожланиши ва мавжудлиги;
31 - иқтисодиётнинг рақобатдошлиги ва диверсификацияси;
- ишбилармонлик муҳитининг сифати ва тадбиркорликни ривожлантириш;
- молиявий мустақиллик, банк-молия секторининг ривожланиши;
- маҳаллий давлат ҳокимияти органларининг фуқароларнинг мурожаатлари
билан ишлаш самарадорлиги ва маълумотларнинг мавжудлиги.
4. Ўзбекистонда  COVID -19 сабабларивужудга келган ижтимоий 
инқирозга қаши кураш
Маҳаллий   маҳсулотлар   ва   хизматлар   ишлаб   чиқарилишининг   чекланиши.
Бунинг   олдини   олиш   учун   карантин   даврида   хўжалик   фаолиятини   вақтинча
тўхтатиб   туриш   туфайли   молиявий   қийинчиликларга   дуч   келганларга   алоҳида
эътибор   бериб,   корхоналарнинг   хўжалик   фаолиятини   тезроқ   тиклаш   зарур.
Муаммони   ҳал   этиш   иқтисодиётга   молиявий   маблағларни,   шу   жумладан,
инвестиция   ссудалари   бўйича   қарзларни   узайтириш   ва   айланма   маблағлар
сифатида “тез пуллар”ни ажратишни талаб қилади.
Аҳоли   даромадларининг   пасайиши,   ишлаб   чиқариш   занжиридаги
узилишлар   туфайли   ички   талабнинг   чекланиши.   Муаммонинг   ечими
корхоналарнинг   ишлаб   чиқариш   фаолиятини   тиклаш,   янги   иш   ўринлари
яратиш   ва   тиклаш,   кейин   эса   аҳоли   даромадларининг   ўсиши   билан   боғлиқ
ҳисобланади.
Карантин   чораларини   либераллаштириш   ва   коронавирус   инфекциясининг
тарқалиш даражаси юқори бўлган мамлакатлардан одамларнинг кўчиб ўтишига
йўл   қўймаслик   учун   ташқи   чегараларнинг   ёпилиши   билан   коронавирус
инфекциясининг  аҳоли орасида тарқалиши хавфи. Муаммонинг ечими маълум
санитария-гигиена   меъёрлари   ва   чекловларининг   сақланишида   (айниқса,
оммавий   тадбирлар   пайтида,   мамлакат   ташқарисидан   кирганда   ва   ҳоказо)   ва
беморларга   зарур   тиббий   ёрдамни   кенгайтиришда   намоён   бўлади.
Коронавируснинг сайёрада тарқалишининг давом этишини ҳисобга олиб, ягона
усул   -   бу   ўз   вақтида   ташхис   қўйиш   ва   самарали   даволанишни   ўрганиш
ҳисобланади.
Бюджет   тақчиллигининг   ошиши   ва   ташқи   давлат   карзининг   ўсиши,
макроиқтисодий   барқарорлик   хавфларининг   намоён   бўлиши.   Жаҳон   ишлаб
32 чиқаришининг кескин пасайиши ва  глобал иқтисодий тикланиш истиқболлари
тўғрисида   ноаниқликнинг   юқори   даражаси   кўплаб   давлатларни   иқтисодиётда
аҳолини   ва   ялпи   талабни   қўллаб-қувватлаш   учун   бюджет   харажатларини   (шу
жумладан,   ташқи   қарз   маблағлари   ҳисобига)   кўпайтиришга   мажбур  қилмоқда.
Ташқи қарзнинг ўсишини олдини олиш учун асос яратиш, хусусий ва тўғридан-
тўғри   хорижий   инвестициялар   учун   шароитни   яхшилаш   қисқа   ҳамда   узоқ
истиқболда   инқироздан   кейинги   тикланиш   иқтисодиёт   барқарор
ривожланишининг   асосий   шартлари   ҳисобланади.   Бу,   ўз   навбатида,
иқтисодиётни   либераллаштириш   (жумладан,   энергия   ресурслари   бозори)
соҳасида   бошланган   ислоҳотларни   изчил   давом   эттириш,   рақобат   муҳитини
ривожлантириш,   ишбилармонлик   муҳитини   яхшилаш   ва   иқтисодиётда   давлат
секторининг   улушини   камайтиришни   талаб   қилади   ва   ўпта   муддатли
истиқболда хорижий инвестицияларнинг барқарор ўсишига ёрдам беради.
Жаҳон   молиявий-иқтисодий   инқирози   шароитида   потенциал
инвесторларнинг   молиявий   аҳволи   ёмонлашиши   натижасида   юзага   келадиган
инвестицияларга,   айниқса,   ташқи   сармояларга   чекловлар.   Ҳозирги   вазиятда
маҳаллий   инвесторларга   хорижий   инвесторлар   билан   тенг   инвестиция
шароитларини   яратиб,   маҳаллий   сармоядорлар   учун   рағбатлантириш   ва
инвестиция имкониятларини кучайтиришни талаб қилади.
Жаҳон молиявий инқирози сабабли, ташқи талабнинг чекланиши ва ўзбек
маҳсулотларини   импорт   қилувчи   мамлакатлардаги   инқироз.   Россия,   МДҲ,
мамлакатлари   ва   Хитойдаги   иқтисодий   пасайиш   Ўзбекистондан   асосий
маҳсулотлар: табиий газ, мева-сабзавот, тўқимачилик, электротехника, кимёвий
маҳсулотлар,   минерал   ўғитлар   экспортининг   физик   ҳажмини   камайиши,
шунингдек,   асосий   экспорт   маҳсулотлари:   пахта   ва   тўқимачилик,   табиий   газ,
мис   нархларининг   пасайиши   билан   боғлиқ.   Муаммо   экспорт   географиясини
кенгайтиришни   жадаллаштириш,   Европа   ва   Осиё   бозорларига   чиқиш,
шунингдек,   экспорт   қилувчиларни   рағбатлантириш   бўйича   чора-тадбирларни
давом эттириш, жумладан, давлат бюджетидан транспорт ҳаракатларининг бир
қисмини субсидия қилиш орқали бартараф этилади.
Бандлик   муаммоси,   жумладан,   меҳнат   миграцияси   имкониятларининг
33 қисқариши   ҳамда   камбағалликнинг   ошиши   Ўзбекистон   учун   катта   таҳдид
ҳисобланади.   Иқтисодиётнинг   олдида   турган   ҳозирги   турли   таҳдид   ва
муаммоли   вазиятни   инобатга   олиб,   амалий   ҳаракатлар   режаси   ҳукумат,   барча
вазирликлар, идоралар ва хўжалик бирлашмалари, маҳаллий давлат ҳокимияти
органларининг ҳаракатларини мувофиқлаштириш учун:
1)   Коронавирус   пандемиясининг   иқтисодиёт   ва   аҳоли   учун   салбий
оқибатларини бартараф этиш (тиклаш нуқталари);
2) Тизимли ислоҳотларни давом эттириш учун шароитларни яратиш;
3)   Иқтисодиёт   ривожига   қўшимча   туртки   берадиган   янги   имкониятлар   ва
захираларни аниқлаш (“ўсиш нуқталари”).
Амалий ҳаракатлар режаси икки босқичда амалга оширилади:
Биринчи   босқич   -   2020-йил   охирига   қадар   -   барқарорлаштириш   ва
тикланган   ўсиш.   Юқорида   айтиб   ўтилган   ва   таклиф   қилинган   чора-
тадбирларнинг   тўлиқ   бажарилиши   билан   2020-йилга   мўлжалланган
кўрсаткичлар қуйидагича баҳоланади:
Ялпи ички маҳсулотнинг ўсиши - 102,2 фоиз (дастлабки прогноз 105,5 %),
шу   жумладан   саноат   -   103,4   фоиз   (106,5   %),   қишлоқ   хўжалиги   -   103,3   фоиз
(106,5%), инвестициялар - 101,2 фоиз (109,3 %); хизматлар - 100,1 фоиз (105,8
%), чакана савдо айланмаси, умумий овқатланиш билан бирга - 103 фоиз (105,6
%); экспорт - 94,3 фоиз (115,6 %).
Ушбу   ҳисоб-китоблар   Республикада   ва   дунё   миқёсида   карантинни   қайта
жорий этиш эҳтимолини ўз ичига олмайди.
Иккинчи   босқич   -   2021-йилдан   бошлаб   5,0-5,5   фоиз   барқарор   иқтисодий
ўсиш   суръатларини   таъминлайдиган,   2020-2021-йиллар   давомида   коронавирус
пандемиясининг   оқибатларини   мослаштириш   билан   тизимли   ислоҳотларни
давом эттиришга қаратилган чоралар.
Шу   билан   бирга,   ташқи   таъсирнинг   давомийлиги   ва   пандемиянинг
иқтисодиётнинг   айрим   тармоқлари   ва   секторларига   (туризм,   транспорт,
экспорт)   таъсирини   ҳисобга   олган   ҳолда,   уларнинг   инқирозгача   бўлган
тенденцияларига чиқиш 2021-йилдан ўтиши мумкин.
Макроиқтисодий сиёсат ва бозор институтларини ислоҳ қилиш соҳасидаги
34 асосий чора-тадбирлар
Мамлакат   иқтисодиётининг   тикланиши   ва   кейинчалик   барқарор
ривожланиши   макроиқтисодий   шарт-шароитлар,   чора-тадбирлар   ва   тартибга
солиш   воситаларини   яратиш   билан   бевосита   боғлиқдир.   Стратегияда
белгиланган   макроиқтисодий   сиёсат   ва   институционал   ислоҳотларни   давом
эттириш   билан   бирга,   ҳозирги   вақтнинг   ўзига   хос   хусусиятларини   ҳисобга
олган ҳолда, 2020-йилнинг қолган даврида ва 2021-йилда қуйидагиларга асосий
эътибор бериш талаб қилинади:
-   Ташқи   қарзнинг   ўсишини   чеклаш,   қарз   маблағларидан   фойдаланиш
самарадорлигини   қатъий   назорат   қилиш.   Бу   эса   молиявий   харажатларни
камайтириш,   хусусий   инвестицияларни   ҳар   томонлама   тарғиб   қилиш,
шунингдек,   кейинги   йилларда   ташқи   қарздорликни   устав   чегарасидан
ўтишининг   олдини   олиш   учун   ўпта   муддатли   режа   ва   чора-тадбирларни
тайёрлаш, бюджет харажатларини режалаштириш ва Ўзбекистон Республикаси
тикланиш   ва   тараққиёт   жамғармаси   томонидан   молиялаштириш,   шунингдек,
улардан фойдаланиш устидан қаттиқ назорат қилиш;
-   Ташқи   қарзлардан   самарали   фойдаланиш,   уларни   устувор   равишда,
бюджет дефицити, инфратузилма лойиҳаларини, иқтисодий ўсишга бевосита ва
иккинчи   даражали   таъсир   кўрсатадиган   ижтимоий   обектларни
молиялаштиришга   қаратиш,   аҳоли   бандлигини   таъминлаш,   шунингдек,
камбағалликни қисқа ва ўрта муддатда қисқартиришга йўналтириш;
-   Техник-иқтисодий   асослаш   босқичида   лойиҳа   танлаш   мезонларини
такомиллаштириш   орқали   давлат   инвестиция   харажатларини
оптималлаштириш, қиймати  ва амалга ошириш вақти долзарблигини  йўқотган
инвестицион   лойиҳаларни   рад   қилиш,   шунингдек,   уларнинг   ишга
туширилганидан   кейин   инвестиция   лойиҳаларини   амалга   оширилиши   ва
самарадорлигини мониторинг қилиш, лойиҳаларни молиялаштиришда хусусий
инвестиция   воситаларидан   фойдаланишни   кенгайтириш,   шу   жумладан,
корпоратив ва инфратузилма облигацияларини чиқариш орқали давлат-хусусий
шерикчиликни ва фонд бозорини ривожлантириш;
-   Солиқ   ва   божхона   имтиёзларини   оптималлаштириш   бўйича   ишларни
35 якунлаш;
-   Саноат   ва   рақобат   сиёсатини   такомиллаштириш.   Тўғридан-тўғри
хорижий   инвестицияларни   жалб   қилиш   ва   “ўсиш   нуқталарига”
молиялаштиришни   жалб   этиш,   экспорт   бозорларида   рақобатбардошликни
ошириш,   халқаро   қиймат   занжирларида   ички   корхоналар   иштирокида   изчил
ўсишни рағбатлантириш учун янги ривожланиш драйверларини аниқлаш билан
ўпта муддатли саноат сиёсати стратегиясини ишлаб чиқиш ва қабул қилиш, шу
жумладан, давлат корхонаси ислоҳот жараёнини якунлаш, монополияга қарши
курашни тартибга солиш ва рақобат муҳитини яратиш чора-тадбирлари орқали,
ишлаб   чиқаришни   илм-фан   билан   бирлаштиришнинг   самарали   тизимини
яратиш (тадқиқот марказлари, лойиҳалаш бюролари, илмий тадқиқот ва ишлаб
чиқариш бирлашмалари ва бошқалар);
-   Қишлоқ   хўжалиги   соҳасини   ислоҳ   қилишни   давом   эттириш.   Қишлоқ
хўжалиги   ишлаб   чиқарувчиларининг   хўжалик   фаолиятига   маъмурий
аралашувни тўлиқ чеклаган ҳолда, нарх шаклланишида бозор механизмларини
жорий   этиш,   молиявий   ресурсларнинг   ҳаракати   ва   ер   айланмасининг   гаров
механизмини   такомиллаштириш.   Қишлоқ   хўжалигида   қиймат   занжирларини
яратиш механизмини рағбатлантириш;
-   Ишлаб   чиқариш   харажатларини   оптималлаштириш,   замонавий
технологияларни   жорий   этиш   ва   ишлаб   чиқариш   жараёнларини
рақамлаштириш   орқали   иқтисодиётда   меҳнат   унумдорлигини   ошириш   орқали
иш   ҳақининг   ҳажмини   ошириш,   ва   маҳаллий   маҳсулотларнинг   халқаро
рақобатбардошлигини оширишдан иборат.
36 37 Х уло са
COV	
I D - 1 9  	ин қ	иро з	и   б у т у	н   д у	н ё   б ўй	л аб   инқироз   бў	л иб,
о д а	
мл а рнинг   иш  	ж ойл	ари  	ва  	т урмуш   ш	арои т	и г	а   с	а л б	ий ,
Ў з б еки с т он д а ги   уй   хў	
ж а	л и к	л а рининг   а к с а ри	я т	ининг   д	а ром	а д л	ари г	а
э с	
а   ҳ	а л	о к	а т л	и   т а ъ с ир   к ў р с ат д и	.  	Ҳ а	р   қа	н да	й  	ё шдаг	и  	в а  	д а	ро	м а д
т а қ	
с им от и	д а ги   о	д а	мл ар   и н қи р	о з	нин г   фа	ров	он л	и к	нин г  	й ў қ	о л	и ш	и га   та ъ	сир	и да	н
а	
ъ з	и я т  	че кмо қ	д а,  	б о	л а	л а р   ў р та си	д а  	ои лал а	рнин г   ў	р та	ч а   д а	ро	м а д ла	ри	
п
а	н д	ем	и я   б ў л	м а га	н  	д авр	д аг	и га   н и с	б а тан   23   фо и зг а   ка	м а	й д	и .   Б у	н да	н
та ш қ а	
ри	,   ка	м   т аъ	мин ла	н г а	н   о и л а ла р	д а ги  	б о	л а	л а р   у	л у	ш и   па н	деми я   б ў л	м а га	н
да	
вр д а г	и га  	нис ба т а	н   11   ф	ои з г а   к ў	п а	йи б	,   қ ў ш и м	ч а   р а в и	шд а   845  	м и нг   ка	м
т а ъ	
мин ла	н г а	н  	ои л а л а	р  	м а	вж у д   б ўлд	и .   И қт	исо д	ий   за	р б а	,  	э ҳ тим о	л   у й
х ў	
ж а	л и к	л ар и н и нг   з а	р у	р  	э ҳ т	иёж  	н а	рс ала	рни  	со т	и б  	о л	и ш  	им к	они я т ла	ри г а
т аъ	
с ир   к ў рса т	д и   ва  	б у   ҳ о	л а т   э	с а   ў з  	н а	в б а т	и д а   б	о л а л а	рнин г  	ривож ла	ни ш	и га
д	
е я	р л	и  	с а л б и й   т а	ъ сир   к ў рсат	д и.  	С а	м а	р а л	и  	мо л	и я	вий  	р ағ ба т ла	н т	ири ш	си з
Ўз б	
е к	ис т	он   ў з  	ё ш  а ҳ о ли	с и	д а н т ў	л и қ ф о й	д аси н и  о	ло л	м а	с л	и г	и  	м у	м к	ин .	
П	а
н дем	ия ,   ш у	нин г де к,   б	ар ч	а   ў збек	л ар   з а иф   э к а н	л игини   кўр с а тд и	.
Б а	
рч а  	д а	ро	м а д   к ви н т и лл а ри  	б ўй и ч а   у й   х ў	ж а	ли к л а	ри   д а	ро	м а д	
й
ў қ	о т	и ш л а	рин	и   б	о шд а	н   к	ечи	р д	и л а	р .   Н аф а қ а т  	э нг   ка	мб а ғ а	л   у й   х ў	ж а л	и к л а	ри
з а	
р а	р   к ў	р д	и,   б а л к	и   ў	р т а	ч а   д а	ром ад г а   эг а   у	й   хў	ж алик	л ар и   з аи ф	л и к   ҳ о	л а тига
т у ш	
и б   қ	о л	и ш д	и  	в а   к у	н   к	ечири ш   у	ч у	н  	с а л б	и й   к у	р а ш  	с трат	е г	и я	л а рини
қ ў	
лл а	ш га  	м а	ж б у	р   б ў л	и ш д	и .
Ҳу к ум	
а т   C O VID -19  	пан дем	ия сига   т ез кор	л ик   би	л а н  	ж авоб
бе ри б ,   қ а шш о қ л	
и к	ни   к	а м	а й	тири ш г	а  	й ў	на лт	ири л г	ан   схе	м а	л а рини
гори з он т а	
л   р а ви ш д а   кен г ай т и	р д	и  	ва   м е ҳн	атга   л	а ё қ	а т с	и зл	и г	и   б ў	йи ча
но г ирон	
л ик   н а ф а қ а	л а ри   ва   кек с а	л ик   п е н с и	я л	арини   вер	т ик	ал  	рави ш д	а
ке	
н г	ай т	ир д	и . Б у	н д а	н   т а ш қ а	ри,   " з а	и ф"   г у	р уҳ ла	р га  	и к к	и т а   б	ир  	м а	р т а л	и к   н а қ	д
пу	
л   ў тк а з иш   так	л и ф   қ и	л и	н д	и .   Ж а	во б   х а	р а к ат л а	ри  	ёр да	м  	о л у	вчи   у	й
х ў	
ж ал	и к л а	ри га   и нқ и ро з   т а	ъ сири н и   ю	мш а тг а н   бўл	с а - да	,   қ а	мр	ов	и  	п а	с т л	и г	и	
с
а б а бл	и   у	м у	м а	н   м	ини	м ал   т аъ	с ир   к ў рсат	д и.   Б ино	б ар и н,  	ж а	во б   х а	р а к а т л а	ри	
ми
л л	ий   д а	р а	ж ада   к а	м   т а ъ	мин л а	н га	н   о и л а ла р   с о нин и нг   к ес кин   ўс и	ш	и га
38 т ўс қ	ин л	и к   қ	и л	о л	м а д	и .   И	ж т	им	ои	й   ҳ	имо я   бў	йи ча  	с ам а р а	л и   ч о р а	л а рсиз,
х а	
л қ нин г   ҳ	о з	ир г	и  	в а   к	е ла	ж акдаг	и  	риво	ж л а	ни ш	и га   т а ҳд	и д   туғ	д ирга н	д а,
иқт и со	
д иёт н и   тик л а ш   у	ч у	н   к у	р аш	и ш   х а	в ф	и  	м а	вж у д .   Б аъз	и   о	и л ала	р
қ ў ш и м	
ч а  ё р	д а	м сиз  ҳ е ч   қ ачо н тик л а	нм а	с л	и г	и  	м у	м к	ин .
И н қ ироз  	
о қ	и б	а т л	арини   б	ар т	ара ф   э т и ш нинг   э нг   ях ш и   у с у	лл а ри д а н
б ири   -   и	
ж т	имоий   ҳимоян	ин г   б	ар қ	арор   ҳ	а ё т   т	и з	и м и г а   э га   б ў	л ишидир,
ун д а н   о д а	
мл а р   ё р д а	м га  	м уҳ т	о ж бў	лга н   ҳ	ар   қ	ан д	ай  	пай т д	а  	фой д а	л а н и ш и	
м
у	м кин	.   И	н қ	иро з   б	о ш л а	н г а	н да	,  	м у ҳ то	ж л а	р га   қ ў ш и м	ч а   ёр	д а	м   к ў рсат и ш   у чун
ти з	
им  к	ен га	й т	ир	и л	и ш	и  	м у	м к	ин .
Я х ш иямк	
и ,   Ў з б е к	и с т	он д	а   с	а м	а р а	л и   и	ж т и	м оий   ҳи	м оя   т и з и	м и   у ч ун
пой д ев о р  	
м а	в ж у д  	ва  	фа вқу	ло дд	а  	ва з	ия т л	ар д	а   ж	а сора т	л и   ва   с а	м а р а	л и
ч ор а	
л а р  	м а в	ж уд   с хе	м а	ларнинг   қ	а м рови	ни   ке	н г	ай т	ири ш  	ор қ	а ли   бун г а
а со с	
л а ни ш и  	м у	м кин	.  	А га	р   ҳ у к у	м ат   0 - 1 8  	ё шдаг	и   бар	ч а  	б о	л а	л а р,
н о ги р о н	
л иги  	б о	р   ш а х	с ла	р  	в а   к	е к	с а  	о да	м л а	р га   6  	ой л	и к  	н а қд  	п ул
м аб л а ғ л а р и ни   т а қ	
д и	м  	э тиш   о рқ а л	и   Я И М	нин г   1	, 36   ф	ои з	и да	н   к ў	про қ  	м а б л а ғ
а	
жр ат	с а	,  	ж а	ми   и нв	ес т и ция	л ар   п а н	д е	м ия   та	ъ си р	и га  	м у	в а фф а қ	и я т л	и	
ж
а	во б х а	р ака т ла	рини   к ў	р ган   б	о ш қ а   мам ла к а т	л а р  	б и	л а н   т ўғ ри   к е	л а	р  	э д	и .	
А
лб а т т а	,   ага	р   у ш б у  	с ц	ен а	ри	й   а	м а л г а  	о ш	ири л	с а	,   бири н	чи	  н а в	б ат	д а   қ ў ш и	м ча
ф а	
в қ у л	о дда  	в а з	и я т л а	рни  б а	р та	р аф  	э т	иш	  у чу	н   м оли я ла ш т и р и ш   в ар и а н т	л а р ин	и
ў	
р г а	ни ш   бў	йич а   қ ў ш	имч а  	и ш л а	рни  б а	ж а	ри	ш	  к	ер а к  б ўл а	д и .
Г	
а р	ч и   у ш бу   курс ишид	а г	и   т	а кл	и ф	л а р,   шубҳ а сиз,   аҳоли га   ни с б а т а н
се з г ир   б ўлс	
а - д	а ,   м	а м	ла к а т  	и қт	и с	о д	и ё т	и г	а   т	а ъсири н и   э ъ т и б орсиз
қо	
л д ир	м а с	л ик   к е р а к	.   И	с т	еъм	о л 	д а ра	ж а	с и н и   о ш и ри ш   о р қ а	л и   к	ор х	он а л а	р,
шу  	
ж у	м л а да	н  	нор а	смий  	и қ т	ис од	иё тда   и ш л ай	ди г а н	л а р   ҳ а	м   з а и ф	л и к
ҳ олат	
и г а   т у ш	и б   қ	о л	м а	с л	и к ла	ри  	м у	м к	ин  	в а   ш у	н и	н г   у чу	н   м а м ла к а т	
б
о з о р	л ар и н и   с ақ	л а	б   қ	о л	и ш г а  	ёр да	м   б	ер а д	и .   Б у	,   к	е ла	ж акда   к ў	про қ   ода	м  	и ш
би л а н   т а	
ъм и н	л а н а	д ига н ,   о и	л а ни	н г   б а	р қа	ро	р   д а	ро	м ад	и га  	в а  	м а	м л ак а т	нин г
к	
е лажакдаг	и   и ш	ч и   к у ч и га   с ар	м о я	л а р нин г   к ў п а	йи ш	и г а  	о л	и б   к	е л а д	и г а	н   я х ш	и
ц	
и к л	ни   я	р а т а д	и .
COV	
I D - 1 9   т	а ъс	ирини   м	о дел л	а ш	т ириш	
C
O V I	D - 1 9   т а	ъ си ри ни  	м о	д е	лл а	ш т	ири ш   у	ч у	н,   ага	р  	п а	н д	еми я  	о л д	и
39 тен д	ен ц	и я ла	р и   д а	вом  	э тгани	д а,  	C O	V ID-19   й ўқ	л и ги	д а   в а з	и я т   қа	н да	й
б ўл	
и ш	ин	и   а к	с  	э тт	ир у	вчи   қа	р а	м а - қ а	р ш	и  	с ц	е н арий	л а р   и ш	л а	б   ч иқ и	лд и.   20 2 0	
йи
л   а	пр	е л  	ойи да	н  	о к т я б	р  	ойи г а	ч а   б ў лга	н   да	вр да   к уз ат ил г а н   в а   п ро гн о з
қ и	
л ин г а н  т	ен д	ен ц	и я   ў	р та	си даг	и   ф а	р қ   C O	V I	D -19   т а ъ	си	ри га   б	о ғ л	и қ.
Б ирин	
ч и	д а н,  	б и з   L2	C U   п а не	л  	с ў	ров л а	ри  	ёр да	ми да   2018  	йи л	
се	н
тя б	ри д а	н   2020  	йи л о к т яб р иг ач а  	б ў	л ган  	д а вр	д а   аҳ о л	и  	жон   б	о ш	и га   ў	р т а	ч а	
ой
л	и к   д а	ром а д л а	р  	се р	и я	сини   ту з	д ик.   Аҳ о	л инин г   т у р	л и   к и чи к   гу	р уҳ л а	ри   у	ч у	н	
ё
ш	и,  	жинси,   фа	ровон л	и к   к	вин т	и л и	,   я шаш  	ж о й и   (ша ҳ ар   /   қ и ш	л оқ	)   в а   ои	л а	
б
о ш л	и ғ	инин г  	жинси га   қа	р а б   а л	о ҳ	и да  	в а қт   да	вр л а	р и  	и ш л а б 	ч и қ и л г а	н .
К	
е йин	ч а	л и к,   2 0 20   й и	л  	м а р т   о йи га   қад а	р   к уз ат	и л га	н  	п а	н д	еми я т	ен д	ен ц	и я	си
а	
сос ида 2020 й и л   ап р	ел   о йи	д ан   о кт я	б р   о йи га ч а   бў лг а	н   да	вр да   а ҳ	о л	инин г   ҳ а	р
б	
ир   к	ичи к   г у	р уҳ	и   у чу	н   о й л и к   в а қт   ор а	л и ғи   қ ий	м ат ин и   п р	о г	но з   қ	и л	и ш
у	
с у л л а	ри д а	н   ф	ой да л а	н д	и к.   Б	о шқа ч а   қ	и л	и б   а й т ган	д а ,  	м о	д е	л   2018   й и	л
се нт я	
бри д а	н   2020  	йи л  	м а	р т	и г а	ч а   б ў л га	н   19  	ойни   қ а	мр а б  	о лга	н  ва   б у н	д ан   к е й и н
2020   й и	
л   а п р ел  	ойи д а	н  	о к т я б	р  	ойи га	ч а   б ў л г а	н   д а	вр да  	е тт	и  	ойнин г
п ро гн о з	
и н и   ўз   и чи га   о	л ган  	м аъ л у	мо т ла	р   б	и л а	н   " ў қ	и т	и л д	и " .   Уш б у	
про
г	но з	ни   а	м ал га   о шири ш   у чун  	м а в с у	м ий  	Х о	л т - В	ин т	ерс   у	с у л	и	
и
ш л ат	и л га	н,  	ч у	н к	и   Ў з б	е к	ис т	он да   у	й   хў	ж алик	л ар и  	д а р о	м а	дл ар и   ўс	и б
б	
ор а	ё т г а	н л	и г	и   т	ен д	ен ц	и я	си	ни  	в а   к у	ч л	и  	м а	вс у	мий   ўз гаришни   н а	м ойи ш
қи	
лм о қ	д а.  	У  	про г	но зл	и   т	ен г ла	м а  	в а   у	ч та   т	е к	ис ла ш   т	ен г ла	м а л а	рини   ў з   и	ч и га
о	
л а	д и,  	б ир и  	д ара	ж ага,   икк	ин	чиси  	й ў	н ал	и ш га	,  	и к к	инчиси  	м а	вс у	мий
к	
омп о	нен т га	,   ҳ ар  бир и 	м о с   к е	л а	д иган  п ара	м ет	р л а	р г а 	мос   к	е л а д	и .
Ва   н и ҳ о я т,  	
б и з   2 020   й и	л   а пр е	л  	ойи д а	н  	о к т я б	р  	ойи га	ч а  	про г	но з   қ	и л	ин г а	н	
в
а қт  	м уд дат	и   у	ч ун   ў рт ач а   қи й	м а ти  	м а	ъл у	м о т ла	ри д а   к у з а т	и л га	н
д а	
ро	м а д ла	рнин г   ў	р та	ч а   қ	ий	м а т	и   би л а н   т а ққ о с	л а	д и к .   Вақт  	м у	д дат	и	
ор
а	си даг	и   фа	р қ   CO	V I	D -19   т а ъ	си	рини   б а ҳ	о л	ов ч	и  	с иф а т и да   и	ш	л а ти	л г а н.
40 41 Фойдаланилган адабиётлар1.   А б	
д у	лл а е в,   Р . ,   2020.   И қтисод	ий   тадқ	и қ	о т л а	р  	в а  	ис л	о ҳ	о т ла	р  	м а	р к а з	и  
а	
пре л  	ойи даг	и  и ш б	ил ар	м о н	л и к  ф ао	лл и ги   и	н д	е к	сини  	э ъ л	он   қ	и лд	и .   [	on l i	ne /	он л а	йн ]
R	
e vi	e w .	u z .   Ҳ а	во л а	:   < h   t        t        p:/    /        w    w         w         .        r   e   view.u    z/         ru/    po    st    /ce         n   tr    -   e   kono    micheski    x        -  
issle         dovani    y        -   i   -   refo    r   m    -op    u        blikov    a   l-    indeks    -   delovo    y        -        ak    ti         v        nos    t        i   -   z        a-    aprel    >   [ 2 1  	
и ю л	,  
2 0 20  	
йи л ].
2.   Р и в
ож	л ан и	ш   с тр ат е г и я си  	м а	р к аз	и   /   Р С М   (2020  	йи л	)   Ўз б	е к	ис т	он да  
к	
оро на	вир у	с  таъ	си ри га қа р	ш и к у р а	ш  ч о р а	л а	ри  т ўғ	риси да 	м аъ л у	мо т.
3.  	
Ге н т	ил и н и ,  	У . ,  	Алм енф и ,  М. ,   & 	Д ал	е,   П .   ( 2020	) .   C O	V I	D - 1 9   т аъ	си	ри д а	н  
ҳ	
им	о я қ	и л и ш  у ч у	н  и	ж т	им ои й   ҳ и	м о я   в а   и	ш  	ж	ой л а	ри   бў	йич а  	ж а	во б  
х а	
р а к а т л а	ри :   М а	м л а ка т да г	и  т а	д би р	л ар н и реа	л   ва қт ре	ж и	ми да   к ў	ри б 	чи қ	и ш  
(№   14	
) .   Ж а ҳ	он   ба	н к	и .
4.   ХВ Ф   (2018	
)  Ў з	б екист о н   Р ес пуб л	и к а	си :   2 019  	йи л   I	V  	мо д да   М а	с ла ҳ ат л а шу	в  
–  	
м ат б у	о т  х а бар и  в а  х о	д и	мл а р т ўғ р и си	д аг	и   ҳ	ис	о б	о т.  	Х ВФ  	м а	м л а к а т 
ҳ	
исо б	о т	и  №   1 8 / 1 1 7
5.   ХВ Ф   (2019	
)  Ў з	б екистон   Р ес п у б л	и к а	си :   20 1 9  	йи л   I	V  	мо д да   М а	с ла ҳ ат л а шу	в  
–  	
м ат б у	о т  х а бар и   ва   х о	д и	мл ар н и нг   ҳ и	со б	о т	и .  	Х В Ф	нин г  	м а	м л а к а т  
т ў ғ	
риси даг	и   ҳ	исобо т	и   №  19 / 129.
6.   ХВ Ф   (2020а	
)  C O	V ID - 19 г а  с и ё си	й  	ж а	во б ха	р а к а т л а	ри .  	Ҳ а	во л а: 
ht    t        ps    :   //         w    ww    .   i        mf    .   o   r   g   /   en    /   To    p   ics    /   imf    -        and    -   cov    i        d   19    /        Polic    y        -        R    e   sp    on    s   es         -   t        o   -   C    O    V    ID    -1    9   #   U   
7.   ХВ Ф   (2020	
б)  те з кор   к р е	ди т  	воси т а	си	  б ў	йич а  	м а б ла ғ   а	ж	р а т	и ш	в а   т	е з к	ор  
м оли я	
л а	ш т и р и	ш   в осит а си   а	соси да  	со т	и б  	о л	и ш   б ў	йи	ч а   т ал а б л а	р   –   М а т б у	о т  
х а б а	
ри;   х о	д и	мл арн и нг   ҳ исо	б оти	;   ва   Ўз б	е к	ис т	он   Р	ес	п уб л	и к а	си   бў	йич а  	иж	рочи
д	
ир	е кт	орн	ин г  ба	ё н	о т и.  	Х В Ф нинг  	м а	мл а к ат т ўғ	риси д а г	и   ҳ	исо б	о т	и  №   20 / 17 1 .
8.   Х а л қ ар о в а	
л юта 	ж а	м ға р	м а си (202 1	)   I	V  	мо дда  б ў	йич а 2 0 21  	йи л 	мисси я	си  
ҳ ақ	
ид а 	Ў з б	е кистон хо	д и	мл ар и  я к у н и	й  ба	ён	о т	ини .  	Ҳ а	во л а : 
ht    t        ps    :        /   /        w    ww    .   i        mf    .   org    /   en    /   New    s   /   Articles    /   2   021/02/17    /        mc    s        -        02    1   721-    uzbeki    s        t        an    -   s   ta    f   f   -  
concludin    g   -   s   t        a   te         men    t        -        of    -   th         e   -20    2        1   -        arti    c   le    -        i   v        -        m         i   ssion   
9.   М	
е ли	б о ев а ,   Н . ,   П атрин о с,  	Ҳ .  	А  	в а   Т	ей ш	еи	р а	,   Ж.   (2020	) .   Ў з б	е к	ис т	он :  
Макт а б  	
ёпи л г а	н  п а й т да ў қи	ш	б ўй ич а   ў з  	в а қт	и да  	ж а	во б   х а	р а к а т л а	ри .  
42

COVID-19 сабабли вужудга келган ижтимоий инқироз ва унга қарши давлат чора-тадбирлар дастурининг ишлаб чиқилиши ҳамда амалга оширилиши